За”под”яване

Превръзката на очите ми беше махната. Всичко ми изглеждаше замазано, явно остатъчен ефект от някакъв наркотик. Усещах ръцете и краката си завързани. Бях прикован към пода. Щом погледът ме започна да се прояснява видях нещо с триъгълна форма да се движи нагоре надолу точно над лицето му, понякога почти докосващо го. Това беше обувка, носовата част на дамска обувка. Обувката беше с черна подметка, но с много дълъг, тънък стилето ток, златен с черна лента на връхчето. Погледнах наляво и проследих другия крак надолу до втората обувка. Тя имаше затворен, остър нос, но голяма част от стъпалото се виждаше – високия свод, петата, меката горна част на стъпалото и една тънка черна каишка на глезена. Кракът се вдигна, поклащайки се наляво надясно, само на токчето, после носът тупна обратно на пода:

- Харесват ли ти моите обувки – попита тих, уверен женски глас

Плъзнах поглед нагоре по дългия, строен и красив крак към коляното, където единя крак беше кръстосан върху другия. Изведнъж тя се изправи и краката й застанаха от лявата ми страна почти докосвайки главата ми. Аз погледнах нагоре към нея. Тя беше весока, с черна рокля и дълга червена коса. Тя гледаше назолу към мен:

- Харесват ли ти обувките ми? – повтори въпроса тя.

- Къде съм – попитах.

При това тя вдигна десния си крак над главата ми, той слезе надолу бавно сплеска леко носа ми, после натискайки го премести напред така че токчето застана върху лявата ми буза, свода на обувката застана над носа ми и носът на обувката върху другата ми буза:-

- Обувките ми?-

- Да – отговорих аз – харесват ми много.

- Добре.

Натискът се усили, докато гледах към усмихнатото й лице:

- Кажи ми когато зопочне да боли.

- Сега – казах аз.

- Не бъди като бебе – засмя се тя.

Натискът продължи да се усилва. Видях, че другото и стъпало, което досега беше на земята идваше за да се отпусне върху устата ми:

- Извади езика!

Направих го. Тя натисна с носа на лявата обувка върху езика ми, после го изтегли назад, почиствайки подметката върху му:

- Не съм свършила още

Сълзи от болка потекоха от очите ми, а главата ми болеше сякаш щеше да се пръсне, но аз изплезих език въпреки това, защото се страхувах, че тя ще ми стори нещо повече. Тя отново изтри крака си върху вражния език и изви крак назад да провери дали подметката ичиста:

- Добре, сега другата.

- Какво? Защо ми причиняваш това?

Без никакъв отговор тя премести левия си крак върху врата ми. Острото токче се заби от едната му страна, а носът на обувката притисна от другата. Беше почти невъзможно да дишам . Докато тежестта продължаваше да се премества върху левия, десния крак се премести от бузите ми:

- Език! – заповяда тя

Устата ми вече беше отворена от натиска върху врата ми и сега с извадения ми език тя продължи да чисти подметката на другата обувка. Когато свърши, напъха дългото златно токче в задъхващата ми се уста и заповяда да го оближа. Аз се подчиних. Отново тя изви назад крак за да провери подметката после го постави обратно върху бузите ми. Левият и крак подължаваше да се забива във врата ми. Гледайки надолу към лицето ми, намиращо се под обутия й крак, та отново се разсмя:

- Малкият ми червей, предстои ти да бъдеш мачкан под краката ми толкова дълго колкото ми харесва. Скоро ще започнеш да се сплескваш, все повече с всеки изминал ден, докато един ден няма да мога да те различа от пода.

Тя се разсмя. В това време звънна телефона и тя слезе от мен. Токчетата й затракаха по твърдия дървен под. Тя вдигна слушалка, „Ало” и започна да се връща към мен. Тя беше красива и елегантна. Говорейки по телефона тя пак стъпи върху главата ми, поставяйки токчето на лявата стилето обувка право между очите ми. Закривайки слушалката с ръка, тя се обърна към мен:

- Ако издадеш звук и ще пробия окото ти.

Токчето на дясната обувка увисна във въздуха на сантиметър от дясното ми око. Лежах безмълвен под краката й. Десният и крак сега стъпи с токчето на челото ми. Токчетата почти продупчваха главата ми, а лекото поклащане от верме на време увеличаваше болката. Смехът и, докато говореше по телефона, добавяше допълнително мъчение за мен. Мисля, че съм припаднал, защото като се свестих нея я нямаше и стаята беше тъмна, а аз продължавах да съм прикован към нейния под. Нямаше никакъв начин да се освободя. Навън започваше да се разсветлява и аз дочух как Тя се движеше на горния етаж. Стъпките започнаха да се приближават, врата се отвори – беше ТЯ:

- Готов ли се за първия си пълен ден?

Исках да изпищя, но си спомних какво ми беше казала за моите очи и нейните токчета. Затова останах безшумен. Тя дойде до лявата ми страна. Носeше различни от вчерашните обувки. Заби токчето си в ръката ми здраво оставяйки малък червен белег с петънца от кръв по краищата, където токчето беше разкъсало кожата. После занатиска с крак стомаха ми, докато търсеше най стабилното положение и прехвърли цялата си тежест на този крак, преодолявайки съпротивата на вътрешните ми органи и кожата. Това беше съпроводено от вик на болка от моя страна и смях от нейна. Поклащането върху обувката увеличаваше болката, едновременно с по-дълбокото проникване на токчето. Тя стоеше на един крак и бавно прехвръля тежестта си назад върху 12 сантиметровия стилето ток, който потъна още повече в плътта ми. Предната част на обувката вече не докосваше кожата ми. Цялата тежест на прекрасното и тяло стои върху едно токче, дълбоко забито в стомаха ми. Аз скимтя, докато болката и натиска правят дишането почти невозможно – само кратки вдишвания. Тя бавно премества десния си крак кам члена ми и притиска босите си пръсти върху главичката му, после го притиска между долната част на пръстчетата си към носа на сандалите с висок ток. След това го освобождава и слага носа на сандала в основата на пениса и с токчета приковава главичката към стомаха ми. Тежестта и се премества и сега е изцяло върху мъжкото ми достойнство. Върха на главичката изчезва дълбоко в корема ми под тежестта на токчето и. Така и застава, с левия крак във въздуха, за както ми се струва цяла вечност. После слиза от мен за да седне на седалката отлява на главата ми. Тя събува стилето сандала, поглежда към мен и пита дали предпочитам сандалите или обувките със златното токче.

- Не знам! Какво правиш с мен!

И започнах да я моля да ме пусне. Нейният отговор е да напъха двата дълги тока на сандалите в устата ми. После слага десния се бос крак върху сандалите в устата ми и кръстосва другия крак върпу него, така че табана на стъпалото отново е над лицето ми. Сега всичко, което виждам е табана на левия и крак, и дясното ходило стъпило през устата ми. Пръстите и, лакирани с тъмночервен почти черен лак, шават върху бузата ми. После тя казва:

- Когато наплъно се сплескаш, ще те боядисам и лакирам, така че ще се слееш напълно с пода ми. Никой няма да направи разлика, освен разликата в температурата ако ходи бос върху теб. Ти ще станеш по-твърд и плътен. Ще мога да ходя по теб без първо да си намествам краката за баланс. Ще бъде много по-забавно за мен. Няма да си вече нещастен червей, а по-скоро красив под. Със сигурност ще направя достатъчно отпечатъци от токчета по кожата ти, така че ще мога да различавам къде се намираш. Със сигурност ще направя така, че всички ми посетителки ще те тъпчат по няколко пъти при всяко свое идване тук, затвърждавайки мястото ти под краката и подметките на красивите жени. Аз ще ги окуражавам, да идват с остри стилето обувки и свободно да се разхождат по пода, част от който ще представляваш ти.

Тя свали кръстосания си ляв крак и стъпи върху гърлото ми:

- Сега ти си мой, моя собственост.

Тя поглежда надолу и се усмихва:

- Аз дори контролирам дишането ти.

Без да премества краката си тя натиска здраво врата ми. Тя първо натиска десния после левия крак върху врата ми, позволявайки ми да дишам правилно, след което напуска стаята. Малко по-късно тя влиза. Сега носи нейните златни стилето обувки, всяко тропване на които я приближава все по-близо. В ръката си носи някакава синя тубичка:

- Този крем ще те размекне, правейки прехода ти по-бърз.

Левият крак минава над главата ми, а аз гледам право нагоре докато тя се снишава за да седне на лицето ми. Задникът и натиска здраво върху лицето ми. Той е мек и задушаващ. Задникът и се впива в мен докато тя маже цялото ми тяло с крема, разнасяйки го с твърда четка. Сандалите и, все още в устата ми, започват да се забиват отвътре на бузите ми. Тя става, слага десния си крак на гърдите ми и докато се качва върху мен рита пениса ми с лявата обувка:

- Утре кремът трябва да е започнал да действа и аз ще мога да мачкам стомаха ти с това непрекъснато. Бе трябвало да мога да сплескам всичките ти пръсти и по-голямата част от ръцете ти. Скоро ще мога да смажа и краката ти и тогава няма да ни трябват окови за да си прикован на пода. После останалата част от теб бързо ще се сплеска до половин сантиметър от пода преди напълна да се изравниш с останалата част от настилката. Няма повече да се налага да се качвам за да стъпя върху лицето или гърдите ти. Ще бъдеш по-плосък от джапнката ми, по-нисък от малкото пръстче на крака ми.

Тя се зъърта около токчето на дясната обувка – то оставя дълга драскотина. После гледайки надолу, тялото и се сгъва в бедрата:

- Понякога може да нося само джапанки или дори да съм боса, но поне веднъж дневно ще тъпча цялото ти тяло, обута с високи обувки, с остри токове, и ще гледам само дали гъста тъмна течност се процежда от пода, дали аз или някоя гостенка сме натиснали прекалено силно с токчета. Тогава аз просто ще я размажа с носа на обувката си, и той ще се оцвети.

Тя се смее и смее и тъпче наистина силно, първо с левия, после с десния ток. Капки кръв се появяват, а тя само провлачва носа на обувките си върху кървящите места. После тя застава върпу лицето ми с два крака – очите ми под носовете на обувкит, а устата ви под токовете и:

- Лека нощ, поде. Ще те видя утре сутрин, с нови обувки за пробване.

Тя ме потупва с подметка по челото и напуска стаята. Отново съм сам и я чувам как се качва по стълбите. Сега съм оставен сам с тракането на някакъв часовник, но не мога да го различа в тъмното. Кожата започва да щипе и сърби и аз започвам да се безпокоя, че това което тя каза е вярно, че тя наистина ме намаз с нещо, което ще ме размекне, че това не е било само жестока пантомима, че аз наистина ще бъда закован, превърнат в нейн под и тъпкан с обувки при всякя нейня прищявка. След малко заспивам, тялото ми в силна болка, на местата където острите и токове се бяха забивали в мен.

2

Събуждам се когато тя отваря вратата. Косата и е вързана и тя носи къса лятна рокля, която подчертава забележителните и гърди и е обута в алени обувки с висок ток. Тя бавно пристъпва до мен с поглед на решителност и спира до дясната ми ръка на една стъпка разстояние от нея:

- Разпери си пръстите!

Тя настоява, а аз отказвам. Тя забожда с токчето на лявата обувка право в дланта ми и започва да го върти. При това аз отварям цялата си длан и разпервам широко пръсти с дланта нагора. Тя слага носа на обувката върху дланта ми и аз чувствам токчето как започва да смазва върха на средния ми пръст с пълната тежест на прекрасното и тяло. Когато тя повдига носа на обувката виждам аленият цвят на пръста. Докато отстъпва от пръста ми тя гледа надолу и се усмихва:

- Добре. Кремът върши работа. Започнал си да ставаш като гумена кукла.

Не можех да вдигна глава за да погледна , но почувствах, че е невъзможно да взигна средния се пръст от пода. Използвайки гърдите ми като стъпало тя минава от другата страна. Сега средният пръст на лявата ми ръка е под токчето на дясната и обувка, която го смазва – отново с усмивка. Писъците ми са приглушени от сандалите, чиито токчета още са набутани в устата ми. Доволна, тя поставя левия си крак пред десния и така извървява по цялата ми ръка чак до гърдите – четири стъпки. Белезите от токчетата съвпадат с цвета на обувките и. Както стои стъпила върху гръдния ми кош аз мога да гледам от червените стилето обувки нагоре по крака и - изящните глезени и дългите крака чак до бедрата и розовите гащички между тях. Започвам да получавам ерекция:

- Ти си жалък – кикоти се тя.

Завърта се на токове, рокличката и се усуква леко, стъпва на стомаха ми с два крака, които веднага потъват в него. Тя се завърта към лицето ми. С носа на дясната обувка тя изретва пениса към корема ми. Заставайки здраво върху главичката нтя се поклаща наляво и поставя носа на лявата си обувка върху основата на член. Така застава тя, като ми се струва за цяла вечност, стъпквайки по цялата дължина моя пенис. С по-голямата част от тежестта си върху главичката – дълбоко погребана в мекия ми стомах, левият и крак се мести от пръстите към петата със забиващи движения при всяко движение. След дълго време тя стъпва обратно с две стъпки върху гъдите ми и прехвърля тежест към токчетата. Тя се навежда за да извади сандалите от устата ми, и напъхва вътре острото токче на дясната си обувка. Тя изважда крака си оставяйки обевката в устата ми. Виждам новия слой син лак на ноктите на босия й крак преди да застане върху лицето ми – петата на лявата ми буза, изящните пръсти докосват косата ми. Натискът се засилва върху босия крак докато тя пъхва токчето на другата обувка в устата ми присъединявайки го до другарчето му:

- Изчисти тези токчета, трябват ми в по-добар вид.

Тя изважда левия си крак от обувката му с мърдане на пръстчетата, стъпва на дясната ми ръка, десния крак стъпва върху китката ми докато излиза от помещението за да се върне след миг. Сега носи обувки с висока цяла коркова подметка, която повдига петите и на десет сантиметра от пода. Една каишка обхваща глезена и още три близо до пръстите на краката. Тя се доближава до дясната ми ръка. Тя вдига левия си крак колкото може по-високо и го спуска с все сила върху разперената ми длан. Усмихва се докато си маха крака за да инспектира щетите от действието и, и стъпква отново. Усещам дланта си смазана и за мой ужас я виждам да става все по-плоска и по-плоска. Сега дланта ме беше на половината си височина. Тя започва да скача върху нея с двата крака трупешката. След това без да каже дума стъпва на гърдите ми, този път без да има токчета пронизващи кожата ми, и мина до лявата ми ръка. Запомна същата обработка. Не мога да мърдам дясната си ръка, а тя стои върху смазаната ми лява:

- Когато приключа с рацете и краката ти твоето тяло ще изглежда като огромен плужек без видими крайници. Плужек, който аз ще смажа с подметките на обувките си. Изчисти ли вече тези токчета?

Тя стъпва на гърдите ми и се навежда надолу, изваждайки алените токчета от устата ми, която сега покрива с предната чст на корковите си танкове. Усещам миризмата на парфюма от стъпалото и. Пръстите и лежат върху два сантиметра платформа. Два сантиметра по-високо от това, което щах да бъда аз когато тя приключи с мен, ако въобще приключеше. Тя се завъртя и пристъпи надолу към корема ми кадето сложи десния си крак по дължината на полусплескания ми пенис. После го затъпка силно няколко пъти. Болката и толкова жестока, че даже не мога да изкрещя. След тази манипулация тя развързва каишките на сандалите, изритва ги към вратата и напъхва стъпалата си обратно в червените стилето. Познатата вече болка от токчетата се връща в тялото ми. Тя поставя лявото токче на основата на члена ми и прилага цялото се тегло върху него докато десния и крак изцяло е във въздуха. В забавен ритъм спуска десния крак обратно върху корема ми, премества лявото токче савсем малко и отново прилага цялата тежест. Това мачкащо действие продължава докато целият пенис е обработен по същия начин и лежи сплескан и червен върху корема зачервен от токчето на нейната дясна обувка. Отново припада от болка.

Събуждам се от капките, които падат на лицето ми. Виждам, че това е някакъв бял крем, който тя започва да втрива в кожата ми с подметката на челвените си обувки:

- Искам главата ти сплескана също. Не искам всеки път да се качвам когато стъпвам върху теб и освен това приятелките ми веднага да видят коя част от пода си ти и да им развали удоволствието. Ако им кажа изобщо ще искам те да се открият точно къде си ти. Те със радост ще стъпват ввърху червей като теб, без да разбепат нищо друго, освен че ти си им изчапал обувките. Но тъй като ти ще имаш контакт само с подметките им те въобще няма да си помислят за теб. И понеже те повечете носят обувки на високи токчета през цялото време ти ще бъдеш на дванадесет сантиметра под петите на краката им. Дотагава аз така ще съм те смачкала с токчетата си, че ти ще започнеш да мислиш като част от пода. Ще откриеш, че е чест да бъдеш стъпкван от мен и моите добре обути приятелки. Още само няколко дни и това отегчително качване и слизане върху и от теб ще приключи.

При тове тя приключва втриванетона крема и слага дясната си обувка на челото ми и изстъргва остатъците от крема полепнали по подметката й:

- Ще се върна когато това изсъхне – казва тя докато напуска стаята за нощта.

3

На сутринта тя влиза носейки черна кутия, която поставя над главата ми. Има изрязано място за врата ми. Кутията е около 90 сантиметра висока. Тя застава с боси крака върху гърдите ми и се навежда за да постави парче тръба в устата ми с фуния на другия край. Фунията тя прикрепва за горната част на кутията. Зяавърта се на гърдите ми и усещам гащичките и да се смъкват. После започва да се притамнява докато тя сяда на кутията и натиска върху гърдите намалява.:

- Не, моля Ви, не – викам аз.

Но тя само се смее и започва да търка краката си в кожата ми, кикотейки се и търкайки напълно сплескания и смачкан пенис. След това вместо това което очаквам да направи, аз чувам шум от отваряне на бутилка и гъста бяла течност се спуска от върха на прозрачната тръба. Тя бързо се напълва и нахлува в устата ми – течността е сладка и лепкава. От немай къде започнах да гълтам. Почуствах същото гъделичкащо усещане като онова, което крема остави по кожата ми. Когато тя е сигурна, че съм изпил всичко става отново върху гърдите ми. Добре оформения и задник се отделя от кутията. След това тя вдига кутията от главата ми, сграбчва гащичките лежащи върху мен с пръстите на единия си крак и ги напъхва в устата ми. Тя застава върху й с десния крак по пътя си към вратата на стаята и изнася кутията. Мога да подуша аромата от готвено и осъзнавам, че не съм ял от рочти три дни. Тя влиза в стаята с поднос храна и крачи към мен, все още по боси крака, представляващи райски гледка в сравнение със нейните стилето. Все още без гащички тя прекрачва дясната ми ръка, сега слята с пода, и застава с крака от двете страни на главата ми, преди да седне върху лицето ми. Мога за чуя как дъвче и гълта ястието си. Носът ми е смачкан под тежестта и и когато доближава крака един до друг почти не мога да дишам. Тя свършва с храненето, става, поглежда към мен и се засмива:

- Виждам, че кремчето е започнало да работи и върху лицето ти.

Тя донася малко огледало и го задържа така, че да си видя лицето. То има отпечатък от бузите на задника и. Опитвам се да изкрещя, но не мога:

- Мисля, че предпочитам отпечатъци от краката ми.

И така тя намества левия си крак върху устата, а десния върху челото ми:

- Десетина митнути ще стоя така.

Докато тя стои там върху лицето ми, аз гледам нагоре към нея, измежду стъпалата и. Нейните сини очи ме наблюдават смеейки се. Десет минути по-късно тя стъпва на гърдите ми където започва да скача приземявайки се, или по-точно пригърдявайки се, с двата крака едновременно:

- Изглеждаш точно както табаните на ходилата ми, ха ха ха.

Поставя ляв крак върху устата ми. Чувствам кожата си между пръстите и, притискащи отново с пълна тежест. Тогава тя ме пуска и аз започвам да плача. Продължавам да плача, когато тя се връща облечена. Обувките и черни официални велурени обувки с остър нос и тапициран ток. Те са тип стилето, най-високите досега. Паркета чатка под всеки удар на токчетата. Когато тя вдига краката си аз забелязвам кремавите подметки на всяка обувка. Косата и е спусната и носи бяла вталена риза и тясна черна мини пола. Токчето на дясната и обувка се забива дълбоко в дланта на сплесканата ми дясна ръка, а носовата част смазва китката ми. Лявата и обувка е на пода. В тези обувки тя изглежда още по-висока от обикновено. Докато аз гледам нагоре към нея тя изглежда се смалява. Докато проследявам дългия и крак надолу до обувката и моята китка, виждам, че китката ми и тази която се е смалила, напълно сплескана под подметката и. Не мога да пищя, а болката продължава да нараства. След малко тя се връдва така, че да сложи носа на дяснята обувка върху лакътната става движейки го наляво и надясно, впивайки го по-дълбоко и по-дълбоко все едно стъпкваше угарка от цигара:

- Трудно мога да определя разликата между това – тя подритва ръката ми – и пода.

Стоейки върху предлакътя, потънала в него, т ясе навежда и освобождава оковата. Премества левия си крак върху рамото впивайки токчето дълбоко в него. Сега се смее:

- Ако успееш да мръднеш ръката си ще те освободя, но ако трябва да съм честна тя ми прилича повече на изтривалка.

Вече не можех дори да я помръдна. Ръката ми беше станала част от пода. Вече зная, че съм напълно за”под”ен. Ставах все по-лесен за сплескване. Преди тя я тъпчеше за да я смаже, а сега ръката ми се сплескваше под нея, като тя само стоеше върху й:

- Не мърдаш? Сигурно искаш да останеш.

Преминяавяйки през гърдите ми – потъвйки повече от преди, жената започва да тъпче здраво лявото ми рамо. Лявото и токче потъва изцяло във сега гумената ми плът, образувайки дълбока дупка. Тя издърпва токчето и стъпква отново и отново. След това започва да върти носъ на обувката си за да започне процеса на сплескване. После стъпва върху бицепса ми и забива дясната обувка в лакътната става, която мигновено се сплесква. Забелязвам контраста между лъскавата кремава подметка и тъмния връх на високото стилето токче, а също и между меката велурена облицовка на токчето и твърдия забиващ се връх. Тя приключва мачкането на лявата ми ръка като смазва китката с двете токчета едновременно. След това освобождава връзките от лявата ръка, но за мен няма надежда някога да мога да я помръдна. Ръката ми сега представлява плоскъ маса, по-голямата част от която по ниска от черното връхче на стилето обувките и. Тя сега може да седвежи от лявата до дясната ми ръка като вдига крак само за да стъпи в средата на на гърдите ми, където сега стои. Поклащайки се напред и назад карайки токчетата да се забиват по-дълбоко всеки път:

- Сега бедрата – обявява тя.

Аз опитвам да ицгрухтя или да моля, но устата ми е смазана и има усещането за нейния ляв крак, но разбирасе все още има отвор та аз успявам да издам някакъв звук на възражение. Тя хвърла поглед към мен:

- Май ти трябва още от течността?

Докато тя се навежда надолу краката и се разтварят. Аз мога да гледам само към красивите и бедра и бялото бельо. С лявата ръка тя изважда розовите гащички от устата ми. Другата и ръка опипва отпечатъците от кракати и върху лицето ми. Тя се изправя и слага обутия си ляв крак на устата ми в следите от босия крак и натиска силно. После прави същото и с дясната обувка и така заставас цялата си тежест върху лицето ми. Усещам сплескването и обрузуването на вълнички между носовете на двете обувки. Аз мога само да гледам велурените стилето и нагоре по нейните далги крака, къса пола, мекия и корем и долната част на гърдите поткрити с бялата риза – всичко това потъва в лицето ми причинявайки ми това ужасно нещо. Тя отстъпва на гърдите ми, поглежда надолу, доволна от работата си после тръгво по дясната ми ръка, която сега не се различава от пода, но всепак смазвайки ме допълнително с всяка стъпка. Тя се връща с черната кутия. Вече нямам шанс да си затворя устата и тръбата вече пасваше идеално на отвора. Отново напъхва тръбата в устата ми и прикрепя фунията. Усмихвайки се към мен през отвора на кутията докато стои върху гърдите ми, тя внизапно кляка. Усещам всичкия въздух да излиза от мен. Тя поглежда към гръдния ми кош между обувките и:

- Отлично, спелскваш се по-лесно откалкото очаквах. Гръдният ти кош се е спелескал почти колкото ръцете ти.

Наблюдавайки доволно тя прави малки стъпки да го заглади допълнително. Този път докато стои върху сплесканите ми гърди та напъхва бутилката с бяла течност във фунията. Течността се излива в мен. Отново си смъква гащичките и след като се отмества черната кутия ги натъпква с токчето на дясната обувка дълбоко в гърлото ми.

- Виждаш ли, течността действа на вътрешностите ти така както кремчето на кожата ти. Тя също така хомогенизира всиките ти органи, затова не умираш от сплескването на гръдния кош и няма да умреш когато те сплесквам все повече и повече. Дори смъртта няма да ти помогне да се измъкнеш, ти ще си жив докато аз пожелая. А аз не желая такова нещо да се случи, ха- ха- ха.

4

От там тя стъпва право върху лявото ми бедро и както бе направила с рамото ми, първо забожда токчето на обувката, а после въртейки крака си поставя и носовата част . В резултат почти се разплесква като пластелин, след всяка нейна следваща стъпка. След като остава доволна от сплескването на двата ми крака, и обряботва стъпалата ми както дланите ми, тя сваля ремъците от тях. Въпреки че вече не съм окован с вериги или ремъци, аз съм още по здраво прикрепен за пода отколкото изобщо мислех, че е възможно. лежа прострян и безпомощен, ръцете, краката и гърдите ми сплескани в пода. превръщах се в част от нейния под. Главата и коремът ми още бяха твърди буци, а също и мъжкото ми достойнсво, което повече от всичко искаше да бъде в по-мекосъстояние.

Можех буквално да усетя как долната част на торса ми омеква след обработката с крема. И така, пъво с подметката на дясната обувка тя започва да трие върху кожата му, като постепенно увеличава натиска докато не поддаде. После стъпва между краката ми така, че токчетата отстават на пода а върховете на обувките се позиционират право върху пелвиса ми. Така скротума остава под свода на обувките недокоснат. След това тя започва да премества тежестта си напред и дори за миг се повдига, но след това аз се предавам и тя потъва надолу. Пак натиск напред и тялото ми поддава още малко. И така смазването продължава докато пелвисът ми става напълно плосък, но топките ми остават недопокътнати в пространството между токчета и предната част на нейните меки велурени обувки.

Бавно тя премества десния крак назад като повдига обувката върху тока. Усещам върху левия си тестис допира и лекия натиск от меката подметка. Тя потупва няколко пъти после бавно натиска се увеличава. сега токчето се вдига от земята и тестисът се търкала с тежестта на крака стъпил отгоре му. Аз съм се втренчил в десния крак и обувката на Господарката и тогава търкалянето спира като натиска се увеличава още. Поглеждам нагоре да видя издигащото се на недостижима за мен височина лице на господарката и тя се усмихва:

- Малък сплескън мъж, малък сплескан червей, ах.

Тя го сплесква съвсем, заглажда го със странични движения на крака, сякаш иска да изчисти кучешко лайно от подметката си. После вдига другия крак и остава с цялата си тежест върху плоския ми вече тестис. Оставайки неподвижна така, тя събува другата си обувка и намества босия си крак върху оставащата несплескана топка. Отначало го стиска и извива със свити пръсти, а после застава върху него стъпила на пръсти. Увеличаващият се натиск започва да го разплесква между пръстите и. Така тя го натъпка още няколко пъти преди да пъхне стъпалото си обратно в обувката и използвайки недосплескания ми тестикул тропва няколко пъти, за да я намести удобно. С това сплескването приключва и тя забожда едното си токче във пулверизирания сак на бившите ми вече топки. Накрая тя застава стъпила с два крака върху корема ми.

- Останаха само корема и главата ти. Това ще бъде голяма забава! Още един ден и те също ще бъдат сплескани. Смятам в края на уикенда да направя едновечерно парти и никой няма изобщо да те забележи че си там. Ще се слееш напълно с пода. Всъщност ти ще си пода. Ти ще бъдеш моята малка лична тайна. Но не се притеснявай, аз няма да те пренебрегна. Ще бъдеш тъпкан цяла нощ.

Тя потупва главата ми с подметка и напуска стаята и отива да си ляга. Смазан и безмълвен аз лежа в болезнена агония и чакам завръщането и.

When she enters the room the next day she is wearing a tight black top and black leather trousers. Her shoes are a pair of black of black strappy stilettos with four straps touching near her toes and a thin strap leading from her heel and around her ankle, fastened with a small gold buckle. I notice her black toenail polish as she raises her foot onto the high part of my face in between the impression of her suede high heels. My nose though partly flattened by her bum is now the highest part of my face and is under the toe of her shoe. She is not pressing hard and I can see under the same space former between the left side of her left foot and the arch of the shoe. There is a slight movement of her little toe before the space disappears as she drives down her foot and lifts her right foot into the air. There she stands motionless except for her sinking as my face is further crushed under her weight, which bizarrely leaves the bridge of my nose and my eyes one of the highest parts of my body. It doesn’t take her long to remedy this! When my nose was flat enough her right foot came down on my neck firstly so her toes were one side of my now useless windpipe and her heel the other, squashing either side. Then she slides her foot backwards to crush the remainder and repeats to stand hard on various parts until my neck is as flat as my chest. Then on my completely compressed neck and chest she turns to face me and starts taking very small steps forward maybe only moving a quarter of the length of her feet with each one. With each step she applies her full weight collapsing my head beneath her shoes. She smudges the holes of my mouth and nostrils closed. I hadn’t taken a breathe of air since she crushed my chest, but yet I remain conscious, I will be her live but silent and immobile floor. She has now come to my left eye with her right shoe lifting her toe so as to cover it. Tears trickling from it pooling in indentations in my face. She starts to press harder on it but it does not burst just squish as the rest of me. With my right eye I can see first the sole then the ball of her foot and toes sink below my right eye level. When she stops sinking all that I can see is the strap around her ankle and feel the heel come down on an already flattened part of my skin. Then as I look up past her leather trousers to her smiling face my view becomes interrupted by the sole of her left foot now moving to cover my right eye. I am now in complete darkness as I feel her sink into me. After what seems like forever I begin to see with my left eye as her foot rises of it to insure her full weight is on my right. Then again her feet slowly move forward mashing my forehead, smoothing out the last impression of her suede stilettos. My face now near completion and as I stare up I'm looking at the sole of the arch between the heel of her shoes and the toes. She rocks back on her heels on my cheeks, her toes above my skin. Then moving her feet so as them both to be standing on what used to be my cheeks she rises onto her tippy toes as if to relay contentment at how she has sculpted my face flat. As she stands this close to my eyes I cannot see her face until she looks down at me.

- Now you should really be aware of your real position in my life. Look down to my toes, I’ll tell you what I’ll even step onto the old floor, if there is a difference anymore.” She steps of my face but doesn’t have to step down anymore. My eyes follow down her legs past the strap on her ankle, down her foot, now still looking upwards I can see the bottom of her toes and the slight curve upwards at the front of the sole of her shoes. My eyes are at ground level! She slides her left foot forward till it covers my right eye. “I don’t even feel a bump. If I was blindfolded I couldn’t tell if there was a difference and when you’re finished no one will! If I’m not careful even I may lose you.” She says as she raises her eyebrows as if to mock me further. Her blue eyes scan over me before she turns on her toes and makes her way to my belly.

Floored 5

With the cream now affecting every part of me it was even for me embarrassing with the ease at which the rest of my stomach collapsed under her repeated stamping. My eyes look down my broken body no longer able to identify knees or feet, penis ,belly chest or hands but only slight ripples not yet completely flat but not identifiable. I imagined I looked like a large stain on her floor and as if she heard me she held a mirror above me angling it up and down confirming what I had thought but so much worse to actually see. She is busy placing the toes of her shoes on the ripples and bouncing on one foot to flatten them down. “Back in a second don’t go anywhere.” She laughs as she leaves the room. Left alone I can’t imagine how my face and head squashed so easily and then I remember the white panties that must have held fluid in my mouth dissipating it through the bones of the skull and my teeth making them supple so as they bent or dissolved under the pressure of her feet. Now back she was wearing black stiletto boots that disappear under her trousers and she held a canister in her hand. She started to shake a dark powder over my body covering every exposed inch. “It’s to remove all your hair and commence the dying process, it only takes minutes to work, there.” She leaves momentarily and comes back with a mop and bucket. With the mop in her hands she starts mopping along my body all my hair comes easily away even my eyelashes. I can feel the dark mix of powder and what is on the mop mix together and penetrate my skin streaks forming with the movement of the mop. I can see my skin developing a tattoo near identical to the grain in the wood of the floor around me. As she stands there beside me I get darker and darker until I match the wood completely in grain and colour. “I’ll leave you to dry.” She says leaving the room with the bucket and mop, I’m thankful my body didn’t the heels of her boots. As I look along it is now only the last remaining ripples the afford me any difference than the rest of the floor. I know even my eyes have been covered as there is now a thin translucent brown tinge to my sight. Counting the ticks of the clock hours pass and she then returns wearing a pink dress similar to her white one and a pair of pink flip flops. She stops to the right of my head the sole of her flip flops raising her toes above my eye level. She taps my face lightly “Good your dry.” Then flexes her knee and extends her left foot allowing me to see her light blue toenail polish. She the moves it to cover my eyes my right with her heel and my left under her toes. Her full weight rests there as she positions her right so the heel is where my mouth used to be and her pretty toes down towards my neck. Then she lifts her left of my eyes as I look up the platform of her flip flops to the bare heel of her right foot and her calf. “Are you looking at my bum?” She asks jokingly. To look up at her now my only pleasure, to be offset by the incredible pain I knew I would often be in with her company. I have no mouth to answer her question and even if I had she would be standing on it. Her left foot comes down on my chest . Her right foot begins to catch it. Her right heel lifts from the surface of the flip flop then the back of the flip flop lifts the sole of it bending at the ball of her foot. Then as her toes lift the back of the flip flop rushes to catch the sole of her foot along the high towering arch and slapping gently to her heel. Her right flip flop comes down where my chest would have meet my abdomen but only the toe part, the back of it halfway between the sole of her heel and my virtual wooden skin. It moves from side to side as she grinds out a crease. When she lifts her foot to inspect the result there is still a small bump so she places her heel down, the rubber sole touching it softly before it presses down hard due to the pressure from her foot. She spins around on the heel twice, two full turns then moves her foot to the right before stamping on it and lifting her left foot of my chest to make to ripple smooth. She repeats this on a small bump near my left hip. The last ripple of skin is that of my pulverised penis head, a small double crease at the urethra end and my stomach, this she was saving for last. “How does it feel for the finishing touch, your completion, to be carried out by a worthless pair of pink flip flops. A lump of one inch, flat, rubbery plastic attached to my foot with a little plastic thong at my toes. It must be really embarrassing even for a worm like you. You really are a doormat, well not even, flatter than a doormat. My girl friends would give more recognition to a doormat, that at least something to wipe your feet on. You will just be walked all over with complete ignominy, not knowing or caring where or how they step on you. At my party I know of no guests that will inquire about how or where they should step on my floor. For all I know they could take turns to stand on your area of floor on just their heels all night, you will get treated as what you are, you will be the ground beneath their shoes. This your fate and the final straw, a pink flip flop.” She places the toe of her right flip flop on the double crease completely covering it, grinds, light at first then more heavily. Finally rising onto her tip toes, her heel in the air and her left foot hovering above my skin. She hops twice then placing her left foot on what still felt like my left hip she rests her right foot back on its heel and turns her toes to the right. Looking down at the now perfectly flat skin. Now I was completed, my skin dyed to match the surrounding wood, now compressed I was as hard as the wood and now I was flat like the wood, I even had heel indentations that she had made with her various stilettos like the wood. She turns and walks towards my head, she could have just slid her feet along me and just above the middle of my chest she stops and slips off her flip flops with a little kick of each foot. Standing bare foot on my chest the pain is enormous, I can feel her heels, the balls of her feet and even her little toes add more compression to my trampled and crushed body. “Your body has all but shut down all that it will do now is transmit messages of pain as I step on you, many times in many shoes and boots. You are going to love my boots! Messages of pain and thoughs of when I will next step on you and for long I trample you. Unless I see fit to bend down and touch my hand to you, which is every unlikely, or put a chair on you and sit on it, the most intimate relationship you will have is with my shoes and feet. With the dirt and moisture I have on the soles of my shoes. When I look at my flip flops there, when I walk all over you in them they will be more highly placed than you. You will be, you are beneathe the soles of them! But don’t worry I’ll keep you in good condition and instruct the made to polish this floor, that includes you at least once a week. I’ll even make sure she wears stiletto heels while she’s doing it, you. What with having no mouth and being a floor and all that your not big on the conversation and all that so I’ll leave you with a last point. I’ll probably walk around here naked but with heels on and not a part of me will you be able to touch but the soles of my shoes. Never will you be able to reach even the soft suede of my black stilettos but only the hard sole. The softests thing to ever touch you may be a feather from my fluffy slippers, even they have a sharp heel, or the rubbery soles of my flip flops, maybe the soft cork of my wedges or when you are really lucky,as now, the soft sole of my bare feet.” With this she lifts her right foot placing her heel first on what was my nose and then her toes on my forehead, she stands there for a long time with her left of the ground. My right eye staring up at the arch of her foot. She then rises up onto her tippy toes and balances there for a second as I look up along her sole to her heel high above me. Then slipping on her pink flip flops she walks off. At the door she looks back at me “I don’t have to close the door any more as from here even I find you indistinguishable from the rest of the floor. I’ll be having some guests over tomorrow, I’ll let you get so practice in at your new full time occupation, floor. Duties include support for my feet and shoes and that of my girl friends.” There is no escape for me now. I am her floor and will be relentlessly trampled in such a manner.

Офис история

Дейвид седеше на бюрото си и си играеше на компютъра. Той обичаше да се забавлява като изпраща уличаващи съобщения, появяващи се като текст на скрийнсейвъра му. Той обичаше да се чувства изплашен и възбуден в случай, че някой влезе в стаята, особено някое от момичетата за които имаше разни фантазии.

Той гледаше току що написаното кратко съобщение и усещаше стомаха си да се свива. Той изпръхтя, като някой, който е открил нещо сексуално възбуждащо. Съобщението гласеше: “Аз, Дейвид Форбър, бих искал да лижа, целувам и прекланям, краката на Ан, Сара и Сю от счетоводството, защото съм извратеняк!”. Той кликна превю и остави съобщението да де върти на монитора. Гледаше го, чувствайки се замаян и в нервно въодушвелние.

Внезапно вратата се отвори и Ан надникна:

- Здрасти Дейв,” каза тя весело.

Дейв беше хванат натясно като заек в дупка. То се втренчи в Ан ужасен понеже тя гледаше в монитора и четеше какво пишеше там. Тя погледна към него със загадъчно изражение. Дейв се опитваше да каже нещо но не успя. Ан поклати глава и каза:

- Трябва да говоря с теб по-късно - Дейв зяпна, Ще говорим по-късно – повтори Ан.

Дейв изтри съобщението от компютъра и продължи да седи треперещ, твърдо решен да бъде откровен с момичетата. Той беше ужасен, но част от него беше във нервно въодушевление.

В 4.30 Ан се обади по телефона и го извика в нейната стая. На Дейв му прилоша, но изпълни молбата. Почука и чу как Сю извика:

- Влез.

Той отвори вратата и пристъпи в кабинета. Всички момичета бяха на бюрата си, краката и стъпалата им бяха скрити от погледа му, но в средата на килима видя три чифта дамски женски. Той позна ботушите да колене на Ан, мокасините на Сара и тези на Сю – тип мери джейн. Стоеше неподвижно, треперещ и беззащитен.

- Дейв – каза Сю, най-младата в офиса – чух, че имаш нещо към нашите крака, вярно ли е това??

Главата на Дейв се въртеше, той се поклащаше и за малко да падне.

- Защото – продължи Сю с присмехулно мъркане – ти би могъл да бъдеш нашето момче за крака, ако е така!

Дейв се олюля. Зави му се свят.

- Седни на килима! – каза Сю меко – близо до нашите обувки, и си помисли.

Дейв колабира на пода:

Миришат ли ни обувките? - попита Сара.

Дейв се мъчеше да я локализира с поглед и когато успя можеше само да гледа безизразно.

- Защо не ги помиришеш и да разбереш – предложи услужливо тя.

Дейв видя как предателските му ръце се доближиха към една от обувките на Сю. Той вдигна лявата обувка с поклон и внимание. Обувката беше топла и мека. Той я държеше с любов, забелязвайки всеки детайл. Той я обърна изпаднал в транс. Сърцето му блъскаше в гърдите. Той огледа леко износената стелка, оформения златен отпечатък от триенето на малкия и крак. Той спря да диша:

- Продължавай – каза Сю - подуши я!

Дейв вдигна отвора на обувката към носа и пое дълбоко и продължително дъх, задържайки продължително. Сю, Сара и Ан се смееха дружно:

- Стана му лошо – каза Сара меко.

- Можеш да изближеш вътрешността ако искаш insole – каза Сю тихо.

Дейв потръпна. За момент не можеше да помръдне. После събра малко слюнка, навлажни си езика и го допря до набръчканата пета на стелката. Той усети вкус на нещо солено и на нещо друго, нещо невероятно, което възпламени сетивата му. Олюляваше се там където седеше. Той продължаваше да лиже и да лиже, протягайки езика си навътре в обувката й докъде то можеше. Той почисти всяка прашинка и парченце отвътре докато обувката не светна. Сю се изкиска:

- Благодаря, Дейв - каза тя весело. Трябва да си пробвам с теб ботушите и маратонките някой ден.

Членът му беше на камък.

Сю го накара да остави тази обувка, за да почисти вътрешността на другата. Той отново вдъхна дълбоко аромата от обувката и душеше, душеше ли душеше. Този път той започна да лиже стелката без да му казват:

- О, той се учи – каза Сара.

Той изблиза вътрешната част на лачената обувка и се усмихна показвайки на Сю резултата от работата си.

Когато свърши Сара го помоли да отдаде и на нейните обувки същото обслужване. Сърцето му препускаше бясно. Той сграбчи дясната й мокасина и вдъхна опиянянващия аромат отвърте. Нейната обувка миришеше по осезаемо, по-кисело някак и по-остро. той го хареса. Поемаше дъх отново и отново. Подсетиха го да започне да лиже. Сара се изхили и каза:

- Добре, стига толкова душене, започвай да лижеш момче!

Дейв хареса заповедническия и глас. Той се стегна, направи пауза, и заблиза. Цветни петна се виеха пред очите му. Тя сигурно носеше тези мокасини от месеци, може би дори години. Вкусът беше богат и упояващ, дълбок и отлежал. Обувките и бяха като вино за него. Дейв не можеше да се стърпи. Той лижеше и нюхаше, още и още. Главата му щеше да се пръсне, стомахът му беше в безтегловност. Никога преди това не беше се чуствал толкова щастлив или възбуден.

Той лижеше и лижеше. Облиза дори страничните части къкто и вътрешността на обувката. Двете стори със един и същи ентусиазъм. Искаше му се някак си да се превърне в тези същите обунки от първия ден, в който тя ги е купила и носила.

Най-сетне той приключи и съответно пое нейната друга обувка. Той погледна към ботушите на Ан. Те бяхя високи до коленете, с ципове и стилето токчета. Доброволно той напъха токчето на левия ботуш в устата си и засмука кал и мръсотия. Същото направи и с десния. След това в прилив на опияняващо въодушевление той разтвори ботуша колкото можа повече и напъха главата си вътре. Носът му докосна студената вътрешна подметка. Той вдиша и очите му почти изхвръкнаха. Миризмата беше невероятно силна, богата и с вкус на сирене – тя беше почти зловонна. Стомахът му се обърна и все пак той обожаваше миризмата. Тя беше почти толкова плътна, колкото и силна, Дейвид почти можеше да отхапе и да я глътне. Дой душеше и душеше. Той душеше вътрешността на левия после и на десния ботуш. Членът му напираше да пробие панталона и се притискаше болезнено към чатала му.

Той започна да лиже, вкусвайки, прах, мръсотия, и мъртва кожа от разръфаната стелка. Той лижеше цялата тази субстанция и се чудеше дали Ан има нещо против. Зад него тя се изсмя:

- Няма нужда да ги почистваш, Дейв, така и така мисля да ги хвърлям. Ще ги сменям.

Дейв извади главата си от нейния ботуш и пусна стелката обратно. Той взе първо десния после левия ботуш и прокара езика си по тях. Членът му подскочи като видя колко чисти са токчето, стелката, арката и носа на ботушите. След това за забавление на момичетата тоя смачка стелките на топка напъха и двете едновременно в устата си сдъвка и ги глътна. Дори момичето, което организира цялата тази работа бе шокирано:

- Ти наистина си особняк - каза Сю. Сара се усмихна:

- Да видим как ще се представи във фаза две сега.

Офис история - част 2

Щом Дейв се възстанови, момичетата го накараха да им донесе три купи за миене, с по 7 см топла вода във всяка. Ан се завъртя на стола и Дейв ахна като видя нейните дълги боси крака. Устата му зяпна като видя свитите и пръстчета и лакирани в цвят булгундско червено. По нейно искане той помогна на на Ан да сложи краката си в едната купа.

Той помогна също и на Сара и Сю д сложат техните крака в купите. Той беше очарован от вида на спретнатите и сладки стъпала на Сара, и от малките ходила на Сю. Той се върна при Ан и тя го накара да си насапуниса ръцете преди да почне да мие меките и стъпала. Дейв цял трепереше докато държейки всяка пета и галейки всеки табан. Той беше удивен от мекотата на Анините леко набръчкани табани. Дейв изми табаните, горната част и между пръстите и. Той плакнеше стъпалата докато водата в купата не помътня.

Ан го накара да донесе мерителната чаша от кухненския бокс. Дейв побърза да го стори. Ан го накара да отсипе около 1 литър от сапунената вода в мерителната чаша, която се напълни на около една трета. След това го накара да си свали ризата и с нея да и избърше краката. Той се влюби в усещането на нейните крака в памучната материя на ризата.

На ред беше Сара. Отново Дейв насапуниса ръцете си, измивайки меките секси стъпала. Отново изми между пръстите и изплакна сапуна в топлата вода. Подсуши стъпалата и с ризата си. Накрая отсипа от сапунената вода в чашата. Стъпалата на Сю бяха последни. Дейвид въздишаше безпомощно докато ласкаво галеше малките стъпала на мъничката девойка – после допълни чашата.

Водата в мерителната чаша представляваше мътилка съставена от сапун, люспи от кожа и мръсотия от стъпалата на момичетата. Дейвид седна на килима, държейки я. Досещаше се какво ще поискат от него и не се излъга:

- Дейв – каза Сю, ако искаш да бъдеш роб за нашите крака трябва да изпиеш водата която ги изми.

Той направи пауза, после вдигна чашата къ устата си и отпи. Отне му пет минути да приключи със топлата, гнусна, мътна течност. Когато свърши момичетата го накараха да напълни отново. Така Дейв изпи три чаши пълни с мътна, сапунена пенеста вода; вода , която беше умила краката на трите момичета. Той се почувства издут и му се гадеше, но страшно възбуден. Ерекцията му се върна, въпреки влажността на чатала му:

- Сега трябва да ти завържем ръцете зад гърба, Дейв – каза Ан.

До се доближи до нея доброволно. Ан завърза ръцете му със скоч и го отведе на килима. Тя разбута обувките и накара Дейв да легне по гръб. Трите момичета докараха столовете си около него. Сю седна отляво на бедрата му. Сара седна отляво на гърдите, а Ан седна вдясно от главата му. Те се засмяха една на друга и сложиха краката си върху тялото му. Анините меки табани се настаниха върху очите и устата му. Сара – върху глите му гърди, а краката на Сю упражняваха сладък натиск върху члена и топките му.

Всяко от момичетата започна бавно да търкат краката в него.

Ан прокарваше петите и пръстите си през веждите, бузите, носа и устните му. Тя натискаше пръстчетата си между устните му, докато Дейв не започна да ги смуче и облизва като бебе, което суче от майка си. Крачетата на Сара дразнеха гърдите, корема и зърната му. С долната част на големия си пръст тя натискаше адамовата ябълка, забождаше го в пъпа му и търкаше чувствителните му зърна. Краката пък на Сю почиваха неподвижно върху обтегнатия му член. Дейв беше в рая. Сю притисна пръстите на левия крак, в топките му. Вълни на удоволствие експлодираха в чатала му. Левият и крак се вдигна и пръстите на десния се натиснаха и смачкаха подутината в панталона му. Краката на Сю се вдигнаха и паднаха обратно, смазвайки пениса и топките му. Сара продължаваше да трие стъпалата си в гърдите му, а тези на Ан продължаваха да проучват смучещата му уста и галеха чувствителната му кожа.

Върни на удоволствие течаха по цялото тяло на Дейв. Той лежеше безпомощен под краката на момичетата. Стомахът му се въртеше и обръщаше като кораб в бурно море, докато момичетата продължаваха деликатния неустоим масаж по проснатото му беззащитно тяло.

Едно натискане на пръстите на Сю върху топките го докара почти до ръба. Вълни на изпразване разтърсваха тялото му на огромни вълни. Чувстваше се като, че ли някой дърпаше стегнато въже около уретрата му. Момичетата продължаваха да го масажират с крака. Сю продължи да го подритва, а Дейв продължаваше да се празни. Той беше толкова възбуден, че тялото му беше в преразход на енергия. Той изхвърляше и изхвърляше сперма докато спермата не се превърна във вода. Членът му продължи да конвулсира на сухо, отчаяно опитвайки се да изхвърли нещо, но беше празен. Тялото му се замята от удоволствие. Тялото и умът му бяха играчка, с която нозете на момичетата се забавляваха. Той припадна.

Когато се свести, той беше завързан под едното бюро. Той беше обърнат на една страна със завързана на носа и устата вехта маратонка. Миризмата беше мръсна, кисела и превъзхождаща всичко. Светлините бяха загасени и той се досети, че алармата е пусната и в офиса няма никого. Той беше принуден да стой там където се намираше – на пода под бюрото дишайки маратонката на Сю. Въпреки, че не можеше да еректира вече, той усещаше гъделичкане от възбуда в слабините. Той се усмихна.

Офис история - част 3

Дейвид прекара дълга, неудобна и безсънна нощ под бюрото на Сю. Понеже беше завързан здраво и лежеше направо на твърдия под и натикан в тясно пространство той скоро се почувства неудобно. Това правеше спането много трудно. Споменът от това къде се намира и чудесните събития от изминалия ден, както и миризмата на износената маратонка претоварваха неговия мозък. Грубата хладина на ръба на вътрешната част на обувката и натискът и върху челюстта и бузите му го въодушевяваше. Знаейки, че прекрасния малък крак на Сю е бил вътре в маратонката, потейки се върху стелката и страните и, оставяйки остатъци от кожа и караха членът му да вибрира и пулсира. Усещаше направо болка от усещането на устните се толкова близо до мястото където сладките и пръстчета докосват обувката. Той завиждаше на обувката, която беше завързана на лицето му. Момичето беше толкова невероятно секси и сладка – той копнееше за нея.

Дейв поемаше дълбоко въздуха от вътрешността на нейната обувка. Той примираше от удоволствие когато опипваше с език отпечатъка на петичката и. Той оставяше върха на влажния се език там, вкусвайки нейния аромат, усещайки хладната лепкавост на износената стелка. Той жадно лижеше вътрешността на маратонката, насляждавайки се на формата и вкуса и, после лижеше вътрешните части доколкото навътре стигаше езика му. Той се усмихваше при мисълта, че Сю е носила тази маратонка и близначката и докато е играла тенис и бадминтон. Той беше получил тази информация в непринудените разговори, които беше водил. Също така знаеше, че тя ходи да тича с тях. Дейв беше убеден, че Сю е носила тази обувка без чорап, понеже вкусът и миризмата бяха силни и естествени.

Отвреме на време той се унасяше в сън. Сънуваше, че е непрекъснато в краката на момичета. Сънуваше, чу се намира под дебело одеало, очевидно стегнато завързан с ръце на гърба, глезените завързани с въже и очите закрити от маска. Той миришеше кракатана момичетата. В тъмното той се усещаше нищожен, покрит с меки стъпала и пръстчета гъделичкащи веждите, носа и брадата му. Усещаше игриви пръстчета да се опитват да се промушат между устните му и плъзгащи се в устата му. Той смучеше нахлуващите пръсти и знаеше, че са на Сю. Настоятелният и крак си играеше вътре в устата му, докато неговия език работеше между пръстите. Той усещаше остри нокти да драскат гърдите му, след това студена пета върху корема. Също усети чифт боси стъпала притискащи слабините му. Тези последните натискаха, потупваха и подритваха семенниците му изпълвайки ги докрай. Той имаше пръсти в устата, стъпала на корема и пръсти върху топките си. След 5 минути от тази комбинирана стимулация членът му се загърчи от спазми. Тялото му се раздруса. Оргазмът го събуди – той лежеше сам в тъмното дълго време без да се усети къде се намира.

След около час той заспа отново. Този път сънуваше, че лежи вътре в ботуша на Сю. Той беше само 10 сантиметра висок и беше парализиран. Дейвид усещаше спарената миризма на пот просмукана в кожата. Виждаше чак до отвора на ботуша, а като завъртеше очи настрани виждаше процепа на отворения чак до долу цип . Той лежеше върху меката хлъзгава стелка на ботуша. Краката му бяха там където стъпалото на нейния крак натискаше обувката. Стелката беше влажна и леко топла. Той чуваше смях и непринуден разговор. Можеше да чуе как Сю говори с Ан и Сара. Той дочу стъпките и, и я видя да се появява над главата му.

Тя се наведе над главата му и направи нещо, което не се виждаше, но то ангажираше ръцете и раменете и, а също включваше повдигане на лявото и коляно. Той обичаше дебелите черни чорапогащи, които тя носеше. Когато видя коляното да се спуска и чу шума от закопчаващ се цип, той осъзна, че тя си е обула левия ботуш.

Изведнъж видя лицето и да се взира към него:

- Ехо там вътре, малък развратнико – каза тя смеейки се с удоволствие – сега идва малкото ми краче да те ссмачка.

Дейвид се вторачи ужасено, но все пак с възбуда. Красивото момиче вдигна прекрасния си крак раздвижи пръстчетата си и започна да ги спуска към отвора на ботуша, в който лежеше Дейв. Той почувства студ, гадене и замайване от ужас и въодушевление. Стъпалото на момичето идваше все по-близо и накрая се мушна и се намести в ароматния ботуш.Сю засия докато натисна надолу с крак.

Дейв се ужаси, че ще бъде премазан. Но не – тялото му беше като мека кукла. Той беше притиснат и сплескан, но не умрял. Главата му беше смачкана почти до пръсване от изящната пета на Сю. Тялото му беше сплескано от табана на стъпалото. Ципът се закопча с оглушителен звук. Светът стана горещ и тъмен. Той заблиза покритата и пета, наслаждавайки се на вкуса. Щом Сю стана тя увеличи натиска на свазващия и крак върху мекото му тяло около сто пъти. Дейв беше в ослепителна болка. Той пищеше в сплескващата го пета. Той усети как Сю натисна крака си към пода докато буташе стола си назад, сплесквайки го отново. Почувства тежестта и да се разпределя докато ставаше. Той усети движение и тя започна да крачи из офиса. Той усещаше стълкновението при всяка нейна крачка когато токчето на ботуша докосваше пода. Тя пресече офиса, после тръгна по коридора. Отиде до тоалетната и слезе по стълбите. Всяка удобна за нея крачка беше за него агония. Болката се трупаше и трупаше докато накрая Дейв се сгърчи безпомощно.

Той халоса главата си и бавно се събуди. Отне му няколко минути да осъзнае къде се намира. Той гледаше изпод няколко равтчета към левия от столовете на Сю. Невероятно, същите ботушки до глезените, които беше сънувал лежаха на страните си на няколко сантиметра от него. Те гледаха право към него. Той видя поизносения и кален ток, меката подметка и малко от страните на ботите. Той копнееше да ги ближе.

Той осъзна, че този факт може да стане реалност може би на сутринта. Сърцето му заби учестено. Момичетата трябваше скоро да дойдат на работа.

Офис история - част 4

Дейв идваше и изпадаше от съзнание. Физическият дискомфорт от завързването правеше спането невъзможно. Миризмата на обувката върху лицето съчетано със спомена от последните събития държеше тялото му в постоянна възбуда. В опитите се да се намести по-удобно завършваха най-често с удари на главата между шкафчето на бюрото и покрития с килим под. Килимът сега служеше за подложка на главата и в тази унизителна позиция той заспа.

Той не се събуди при ехото от стъпките на три чифта обувки отекна по стълбите в коридора. Той не се събуди когато три кикотещи се щастливо жени стигнаха пред вратата на кабинета. Не се събуди дори когато врата се отвори и Сю, Сара и Ан влязоха. Това, което го събуди беше когато Сю издърпа стола си през пръстите му. Той изписка приглушено в мократа вътрешност на нейната ароматна маратонка и инстинктивно се опита да се дръпне, но с вързани ръце и глезени и приклещена под шкафчето глава той не можеше да мръдне.

Сю се разсмя като видя прикованото и беззащитно тяло:

- Хей Сара, Ан, има нещо забавно под бюрото ми – обяви тя игриво.

- О наистина ли? Попита Сара – какво е?

Сю се усмихна замисляйки се за момент:

- Амииии – започна тя, докато подритваше с върха на обутия си в ботуш крак – не съм сигурна.

Тя заби тока си в гърдите на Дейв и завъртя красивия се крак наляво и надясно, поклащайки глава в такт с движението:

- Това изглежда доста твърдо – каза тя, смръщвайки се замислено – като пластмаса или нещо подобно.

Тя издърпа крака си, давайки възможност на Дейв за бърз поглед към черните и гащички с широка черна лента и мушна силно токчето си напред усещайки върха му да се забива между ребрата на Дейв. Той се сгърчи леко под нейното бюро, и сълзи от болка бликнаха от очите му:

- Изглежда реагира на допир каза тя меко. Другите се засмяха:

- Колко странно – каза Ан - това няма да ти попречи да работиш нали, и се усмихна на Сю.

- О не - каза Сю, забивайки и двете си токчета в гръдния кош на Дейв – тъкмо напротив.

Тя протегна малката си ръка и включи компютъра:

- Мога да работя спокойно тук горе – каза тя, барабанейки с пръсти по плота на бюрото – докато краката ми се забавляват там долу!

Тя се разсмя и затъпка с два крака по натъртения гръден кош на Дейвид, наслаждавайки се на реакцията му когато токовете и пръстите на обувките й осъществяваха твърд контакт. Тя маршируваше с крака по гърдите на Дейв’s, първо забивайки токовете, а след това пляскайки цялото стъпало на място. Гърдите на Дейв боляха все повече. Отначало то беше леко остро усещате, но с всяко следващо стълкновение зоната на болка се увеличаваше. Едновременно с това болката нарастваше още и още. Паузите между тъпчещите удари не бяха по-големи от няколко секунди и той усещаше туп – пауза, туп – пауза, още и още. Нейните тъпчещи токове го натъртваха, карайки цялата зона да тупти, като че ли тя усилваше силата на тъпчене. Това дребно момиче, едва излязло от тийнейджърската възраст, караше гърдите чу да се чувстват като че ли са жигосани. Зоната на стълкновение ставаше все по-топла, като че ли Сю ги гореше с жив огън.

През цялото време тя си вършеше нормалната работа, пишеше фактури и ги обработваше. Дейв чу как някой включи радиото и потръпна. Те въобще не мислеха да го пуснат. Той се опита да изпълзи заднешком, но тялото му беше в лоша позиция и нямаше никакво място за мърдане. Ръката му още пулсираше, там където колелцето на стола беше преминало, пръстите се бяха подули. Внезапно Сю постави крак върху корема му и се избута назад. Това насили стомаха му навътре и това предизвика изкарване на въздух от белите му дробове. В същото време столът се премести назад, раздрусвайки при преминаването се през вече премазаните пръсти на същата ръка. Той отново изпищя във вътрешността на маратонката. Сю се усмихна:

- Мисля, че нещо не е наред с този стол –обяви тя.

- Защо? – попита Сара.

- Ами – започна Сю – всеки път като го преместя напред – тя затъркаля стола напред през пръстите на Дейв – или назад, ето така – отново премазвайки пръстите под стола – той потропва и се разклаща.

Сара стана и отиде до бюрото на Сю:

- Покажи ми пак – каза тя – намигвайки палаво на колежката си.

- Окей мила, гледай – каза Сю намигвайки в отговор. Аз се мърдам назад – тя натисна крака в стомаха на Дейв за да се избута назад, изчаквайки да усети колелото на стола да се изтъркаля по пръстите му, сега вече лилави на цвят – и прави туп, туп.

Тя се разсмя:

- После отивам напред – което и направи – и той пак прави „туп-туп”.

Сара също се смееше:

- Покажи ми пак, ако нямаш нищо напротив – помоли Сара хилейки се.

Сю се усмихна в отговор.

- Добре, щом искаш.

Отново столът отиде напред и отново пръстите на Дейв бяха смазани.

- И сега назад – предложи Сара, се усмихна като гледаше как момичето продължаваше да издевателства над пръстите на колегата им.

- Не мога да усетя потропването - каза Сара.

Дейв вече беше на ръба. Болката в ръката му беше интензивна и невероятно силна. Все едно, че тя беше смазана и изгорена едновременно.

- Може би ако пробвам аз няколко пъти – обади се Сара закачливо.

- Разбира се – каза Сю – да направя ли кафе?

Сара кимна. Сю избута стола назад, този път по-назад и тръгна да става. Тя умишлено сложи тока на ботуша си върху кокалчетата на пръстите на Дейв и натисна силно докато се изправяше. С така наместеното токче на ботуша премазващо нещастната ръка на Дейв, Сю нарочно спря и каза:

- Аз ще си направя черно кафе със подсладител, а за теб Ан, как да бъде?

Ан вдигна глава:

- Аааамии, аз искам кафе със сметана и една захар, моля. Направи ми го по силно.

Сю се усмихна, завъртайки токчето върху настъпената ръка отдолу.

- Нещо друго? – попита тя, жестоко размазвайки плътта и костите на ръката под ботуша настъпена върху килима на пода.

Двете жени замълчаха докато мислеха. Накрая Ан каза:

- Виж дали има някакви бисквити.

- ОК – усмихна се Сю.

Най-после тя отстъпи от ръката на Дейв и се упъти към кухнята.

В това време Сара постави върха на ботуша си върху ръката на Дейв и остави пръстите си да я смачкат. Въпреки че това упражняваше само лек натиск това беше достатъчно нови вълни на агонизираща болка и да плъзнат нагоре по цялото тяло на завързания мъж. Тогава с усмувка, тя седна и се премести със стола напред. Невероятно, но разтърсването на стола при преминаването на пластмасовото колелце през ръката на Дейв беше по слабо. Момичетата буквално бяха я сплескали . Сара затъркаля стола напред назад, назад напред после спря с колелцето върху ръката на мъжа. От очите на Дейв капеха истински сълзи докато вълни на болка преминаваха през цялата му ръка чак до рамото, все едно парен чук блъскаше по смазаната ръка.

Сю се върна от кухничката и видя какво прави приятелката и. Тя сложи чая на Сара на нейното бюро и я зачака тя да освободи стола. Сара размърда бедра и столът се разтресе върху ръката на Дейв. Движението изтъркаля стола мъчител назад. Двете момичета се разсмяха. Сара стана отново с пръстите на ботуша върху пръстите на Дейв. Тя изви стъпалото си нагоре смазвайки докрай разбитата ръка под подметката. Тя започна да разпитва Сю за нещо, и двете момичета прекараха следващите няколко минути обсъждайки работата, докато Дейвид агонизираше под краката им.

Офис история - част 5

По-късно същия ден Сю седеше удобно на бюрото си, с обути в ботуши крака притиснати дълбоко в смачкания и изтръпнал стомах на Дейвn. В главата и започна да се оформя идея. Дръпна стола си назад, усмихвайки се при преминаването му през отдавна смазаната ръка на Дейвид, при което малкия и стегнат задник за момент се повдигна и спусна. Тя вдигна десния се обут в ботуш крак и се усмихна снизходително на агонизиращия мъж прикован под бюрото и. След това палавото и жестоко момиче откопча ципа на ботуша. Бавно щракайки като часовник на бомба със закъснител тя разкопча ботуша до долу, измъквайки ботуша от крака си, разкривайки апетитната му вътрешност.

Тя засия преди масажа на нейното горещо малко стъпало, покрито с влажен черен найлонов чорапогащник. Тя пусна ботуша на една страна, протегна крак и непринудено го отпусна върху ръката на Дейвид.

Благодарение на непрекъснатото издевателство върху ръката му, тя беше станала супер чувствителна. Докато нежните малки пръстчета на Сю притиснаха надолу, Дейв пищеше сподавено вътре в обувката завързана на лицето му. Петичката на Сю беше повдигната докато пръстите леко натискаха надолу. Дейв силно усещаше натиска на нейния крак стъпващ върху ръката му. Топлината от току що събутия крак заедно с влагата от потта на крака и грапавостта на черния найлонов чорапогащник допълваха болката до екзистенциални нива. Докато събуваше левия се ботуш Сюсе мърдаше и въртеше леко. това променяше натиска и точките на контакт между нейния прекрасен перфектно изваян крак и неговата агонизираща ръка. Сю беше безгрижно незаинтересована за мъчението, което причиняваше. Под прекрасната и задница столът се кандилкаше наляво надясно. Стъпалото и се местеше насам натам върху сплесканата и доста зле премазана ръка. За Дейв това беше все едно всичките костички в ръката му са заменени от парчета строшено стъкло и някой го стрива върху твърда повърхност.

От ниската си позиция той се взираше отчаяно към красивата девойка над него, дребничка, крехка и сладка. Той гледаше усмихнатото и лице, нейните стройни крака, и изящни малки стъпала и се удивяваше на лекотата и безгрижието, с които тя му причиняваше такава болка.

Тя вече беше събула и двата си ботуша и беше спуснала и двете си стъпала да легнат върху ръката и пръстите на Дейвид. Тя започна умишлено да върти лявата пета върху подутите пръсти, едновременно влачейки я назад. После строи същото и с дясната пета. След това удари с лявата пета опакото на ръката му и отново приличащите на наденици пръсти – повтори мъчението с дясната си пет.

Тя се наведе над безпомощния и шокиран Дейвид под бюрото и напипа с ръка ципа на панталона му. Тя потупа мъжкото му достойнство и усети твърдост. Тя поклати глава подигравателно, издърпа надолу ципа бръкна вътре и измъкна еректиралия му член. Тя си поигра няколко минути с жалкия червей, гъделичкайки го с хладните си пръсти. Независимо от болката, която му причиняваше, Дейв още намираше Сю за невероятно секси. Усещането от допира на студените и пръсти добавено към миризмата на вехтата и маратонка, го правеше невероятно втвърден. Сю гъделичкаше потупваше и дразнеше члена му до взривяваща ерекция.

Изведнъж тя седна обратно и сложи горещите се стъпала върху кура на Дейв. Без да ги движи въобще, тя просто беше отпуснала крака върху отчаяната му ерекция. Дейв се замая от възбуда. Всякакво помръдване щеше да го освободи изведнъж. През това време Сю оглеждаше бюрото докато не намери някаква ластик. Тя го прегъна на две с пръсти. Тя фокусира вниманието си върху горещия пулсиращ член, който беше затиснала с крака. Държейки ластика разтворен, тя бързо дръпна стъпалата си закачайки леко топките му. Дейв беше на ръба на оргазъма. С кикот Сю нахлузи ластика на члена чак основата му където го пусна. Членът сега беше стегнат силно напълнен с кръв, оставайки в перманентна неумолима ерекция. Чувството на безизходност и безпомощност в погледа на Дейв беше безценно за Сю.

Сю се отпусна назад, протегна краката си, и започна да си играе с члена и продължи работата се. Топките му се разклащаха под пръстите на единия крак докато пръстите на другия натискаха долната част на стомаха. От време на време притискаше члена между влажните си стъпала. Тя деликатно подритваше топките му с пръсти, после подритваше лилавата глава на пениса. Тя подритваше твърдия член във всички посоки и се кикотеше.

По някое време та забеляза Сара да гледа завистливо и каза:

Сара, искаш ли да седнеш тук за малко?

Сара кимна и двете момичета смениха местата си. Още веднъж столът премина през пръстите на ръката докато Сю се избута назад. Дейв беше безучастен докато наблюдаваше как инквизиращите го крака на Сю се преместват. Тя стана и взе ботушите си. Той копнееше да бъде на мястото на ботушите и, да бъде стелката, която тя тъпче, да бъзе всяка частица от тях. Той копнееше да бъде увит около стъпалата и през цялото време докато тя седи, ходи, шофира или тича за цялата вечност отсега нататък.

Офис история - част 6

Дейв се осъзна от Сара сядаща на стола и бързо изритваща ботушите от краката си. Той ведя, че тя носи чорапи, а не чорапогащник и сърцето му спря когато тя изхлузи и тях. Красивите и боси стъпала, с черен педикюр бяха там – на сантиметри и приближаващи се все по-близо.

Ооооох, бедничките ми крачета – въздъхна Сара – имат нужда от един хубав продължителен масаж. Ако си бях в къщи щях да използвам онези ролки за стъпалата и да ги движа наперд и назад докато разпусна табаните си. Предполагам, че това малко нещо тук върши ще свърши същата работа!

При това тя изтъркаля стола напред, протегна босите стъпала напред и ги притисна към твърдия пенис на Дейв. Тя го натисна към корема и затъркаля краката си напред назад. Това беше усещане отвъд най-смелите мечти на Дейв. Цялата болка беше забравена пред това Сара да търкаля извитите си изваяни стъпала напред и назад, сияещ в екстаз:

- Хмм, това е добре - изтананикаСара.

Дейв чувстваше натиска, безизходицата и желанието му да нарастват. Той беше запленен от тормозещите го крака на Сара. Хладните и табани го докарваха до лудост. Движението на краката и беше безмилостно. Напред и назад, напред и назад, в бавен твър ритъм, който го докара до агонизираща нужда.

След 10 минути телефонът звънна на бюрото на Сю и Сара вдигна. Гласът и беше леко задъхан.

- Здрасти Кери – каза тя.

Кери беше партньорката на Дейв.

- Казваш, че Дейв не се прибирал цяла нощ? – хилейки се попита тя – о мила, надявам се, че е добре!

Краката на Сара продължаваха подлудяващитеси движения и натиска върху обездвижения член на Дейв.

- Нямам представа какво се е случило с него!

В мозъка на Дейв цареше пълна бъркотия.

- Да, той обикновено е много точен. Ще те уведомя ако науча нещо.

Разговорът свърши.

Сара размърда стъпала и започна да мачка главичката на члена на Дейв между пръстите. Тя сгъваше и разгъваше пръстите на краката си подлудявайки Дейв. Най-накрая, неохотно тя трябваше да се върне на бюрото си понеже не можеше да остави работата се несвършена. Ан вдигна глава:

Знам, че е много забавно – започна тя – но това не може да продължи вечно. Дейв трябва да си върши неговата работа и хората вече задават въпроси. Трябва ни план!

Момичетата заключиха вратата на офиса си, и започнаха да разговарят. След около час те имаха готов план. Те извлякоха Дейв изпод бюрото, свалиха маратонката от лицето му и обявиха:

- Ние харесваме да нараняваме и доминираме мъжете с нашите крака, а ти обичаш да бъдеш нараняван и доминиран – нали? - попита Ан. Дейв каза:

- Да.

Членът му още беше стегнат с ластика и Сю и Сара закачливо търкаха стъпала по червената и подпухнала главичка, гледката и усещането от което лишаваха Дейв от всякаква свободна воля.

- Ако ти направиш както ние ти кажем, това няма да е за последно. Ако ли не, разполагаме с много начини да те накажем.

Последното не беше истина, но беше неустоимо да го заявят.

Сега ще те развържем и ти ще отидеш в болница за да ти прегледат ръката. Ние ще кажем, че си се забъркал с много работа в службата, а като сиси тръгнал са те нападнали и пребили и ти си скитал замаяно цяла нощ. Ние ще те поблъскаме още малко, но после ще ти свалим ластика и ще те накараме да се изпразниш върху краката на трите ни, така че си заслужава, нали?

Дейв закима енергично.

Сю отстъпи назад, повдигна петата си и изрита злобно Дейв в челюстта, отпращайки главата му на другата страна. Сара, сега от другата страна, изрита главата му обратно. Сю го изрита отново, този път в челото. Дейв агонизираше и буквално виждаше звезди. Сара стовари пета в гърдите му точно над сърцето му и Дейв за кратко време падна на пода. Сю скочи и се приземи на корема му, където и остана, скачайки на място, докато Дейв усети че ще повърне.

Ан притисна топките му с носа на ботуша си към килима, добавяйки нови вълни на болка. Момичетата продължиха да го насилват още половин час. Той беше непрекъснато ритан в главата. Сю и Сара стоварваха петите в очите му ослепявайки го. Ритаха ушите му, смачквайки ги. Сара счупи носа му с токчето си, смеейки се на звука, който се издаде.

Той почуства студени пръсти да си играят с члена му. Усети как ластика бива махнат и усети меки пръсти да търкалят пениса му ат едната на другата страна. He felt nylon clad feet stroking first one, then the other side of his cock. Pleasure built in an immense, unstoppable rush. He saw Ан barefoot overhead, lowering her pointed toes before slipping them between his battered lips. He opened his mouth to suckle. Bare toes settled at the base of his cock holding it upright as a nylon sole brushed his cockhead, back and forth, back and forth. His body and mind were stolen away by their feet. He felt a pure pleasure as his full, full ballsacs emptied. He came and came and came again until he sagged limp and unconscious.

48 часа по-късно Дейв се събуди в болницата. Kери седеше от едната му страна. Тя му се усмихна. Седеше с кръстосани крака и беше с къса пола, бели чоръпки до глезените и сандали:

- Тези ги нося специално – каза тя.

Дейв се опита да говори, но не успя. Кери се наведе и прошепна на ухото му:

- Спах с тези чорапи няколко нощи, тъй че те доста понамирисват.

Дейв изстена. Той обичаше женските крака, особено тези на Kери, но сега не беше времето.

- Ще ги пъхна в калъфката на възглавницата, за да ги миришеш през цялото време.

Тя събу чорапките си и бързо ги напъха вътре под калъфката на възглавницата:

- Оправяй се бързо. Ан, Сю и Сара обещаха да минат да те видят.няма ли да е чудесно. Те казаха, че им липсваш и те искат обратно на работа. Казаха, че си хванал пътя под техните крака, но те нямат нищо напротив.

Дейв тихичко изстена.