Той гледаше току що написаното кратко съобщение и усещаше стомаха си да се свива. Той изпръхтя, като някой, който е открил нещо сексуално възбуждащо. Съобщението гласеше: “Аз, Дейвид Форбър, бих искал да лижа, целувам и прекланям, краката на Ан, Сара и Сю от счетоводството, защото съм извратеняк!”. Той кликна превю и остави съобщението да де върти на монитора. Гледаше го, чувствайки се замаян и в нервно въодушвелние.
Внезапно вратата се отвори и Ан надникна:
- Здрасти Дейв,” каза тя весело.
Дейв беше хванат натясно като заек в дупка. То се втренчи в Ан ужасен понеже тя гледаше в монитора и четеше какво пишеше там. Тя погледна към него със загадъчно изражение. Дейв се опитваше да каже нещо но не успя. Ан поклати глава и каза:
- Трябва да говоря с теб по-късно - Дейв зяпна, Ще говорим по-късно – повтори Ан.
Дейв изтри съобщението от компютъра и продължи да седи треперещ, твърдо решен да бъде откровен с момичетата. Той беше ужасен, но част от него беше във нервно въодушевление.
В 4.30 Ан се обади по телефона и го извика в нейната стая. На Дейв му прилоша, но изпълни молбата. Почука и чу как Сю извика:
- Влез.
Той отвори вратата и пристъпи в кабинета. Всички момичета бяха на бюрата си, краката и стъпалата им бяха скрити от погледа му, но в средата на килима видя три чифта дамски женски. Той позна ботушите да колене на Ан, мокасините на Сара и тези на Сю – тип мери джейн. Стоеше неподвижно, треперещ и беззащитен.
- Дейв – каза Сю, най-младата в офиса – чух, че имаш нещо към нашите крака, вярно ли е това??
Главата на Дейв се въртеше, той се поклащаше и за малко да падне.
- Защото – продължи Сю с присмехулно мъркане – ти би могъл да бъдеш нашето момче за крака, ако е така!
Дейв се олюля. Зави му се свят.
- Седни на килима! – каза Сю меко – близо до нашите обувки, и си помисли.
Дейв колабира на пода:
Миришат ли ни обувките? - попита Сара.
Дейв се мъчеше да я локализира с поглед и когато успя можеше само да гледа безизразно.
- Защо не ги помиришеш и да разбереш – предложи услужливо тя.
Дейв видя как предателските му ръце се доближиха към една от обувките на Сю. Той вдигна лявата обувка с поклон и внимание. Обувката беше топла и мека. Той я държеше с любов, забелязвайки всеки детайл. Той я обърна изпаднал в транс. Сърцето му блъскаше в гърдите. Той огледа леко износената стелка, оформения златен отпечатък от триенето на малкия и крак. Той спря да диша:
- Продължавай – каза Сю - подуши я!
Дейв вдигна отвора на обувката към носа и пое дълбоко и продължително дъх, задържайки продължително. Сю, Сара и Ан се смееха дружно:
- Стана му лошо – каза Сара меко.
- Можеш да изближеш вътрешността ако искаш insole – каза Сю тихо.
Дейв потръпна. За момент не можеше да помръдне. После събра малко слюнка, навлажни си езика и го допря до набръчканата пета на стелката. Той усети вкус на нещо солено и на нещо друго, нещо невероятно, което възпламени сетивата му. Олюляваше се там където седеше. Той продължаваше да лиже и да лиже, протягайки езика си навътре в обувката й докъде то можеше. Той почисти всяка прашинка и парченце отвътре докато обувката не светна. Сю се изкиска:
- Благодаря, Дейв - каза тя весело. Трябва да си пробвам с теб ботушите и маратонките някой ден.
Членът му беше на камък.
Сю го накара да остави тази обувка, за да почисти вътрешността на другата. Той отново вдъхна дълбоко аромата от обувката и душеше, душеше ли душеше. Този път той започна да лиже стелката без да му казват:
- О, той се учи – каза Сара.
Той изблиза вътрешната част на лачената обувка и се усмихна показвайки на Сю резултата от работата си.
Когато свърши Сара го помоли да отдаде и на нейните обувки същото обслужване. Сърцето му препускаше бясно. Той сграбчи дясната й мокасина и вдъхна опиянянващия аромат отвърте. Нейната обувка миришеше по осезаемо, по-кисело някак и по-остро. той го хареса. Поемаше дъх отново и отново. Подсетиха го да започне да лиже. Сара се изхили и каза:
- Добре, стига толкова душене, започвай да лижеш момче!
Дейв хареса заповедническия и глас. Той се стегна, направи пауза, и заблиза. Цветни петна се виеха пред очите му. Тя сигурно носеше тези мокасини от месеци, може би дори години. Вкусът беше богат и упояващ, дълбок и отлежал. Обувките и бяха като вино за него. Дейв не можеше да се стърпи. Той лижеше и нюхаше, още и още. Главата му щеше да се пръсне, стомахът му беше в безтегловност. Никога преди това не беше се чуствал толкова щастлив или възбуден.
Той лижеше и лижеше. Облиза дори страничните части къкто и вътрешността на обувката. Двете стори със един и същи ентусиазъм. Искаше му се някак си да се превърне в тези същите обунки от първия ден, в който тя ги е купила и носила.
Най-сетне той приключи и съответно пое нейната друга обувка. Той погледна към ботушите на Ан. Те бяхя високи до коленете, с ципове и стилето токчета. Доброволно той напъха токчето на левия ботуш в устата си и засмука кал и мръсотия. Същото направи и с десния. След това в прилив на опияняващо въодушевление той разтвори ботуша колкото можа повече и напъха главата си вътре. Носът му докосна студената вътрешна подметка. Той вдиша и очите му почти изхвръкнаха. Миризмата беше невероятно силна, богата и с вкус на сирене – тя беше почти зловонна. Стомахът му се обърна и все пак той обожаваше миризмата. Тя беше почти толкова плътна, колкото и силна, Дейвид почти можеше да отхапе и да я глътне. Дой душеше и душеше. Той душеше вътрешността на левия после и на десния ботуш. Членът му напираше да пробие панталона и се притискаше болезнено към чатала му.
Той започна да лиже, вкусвайки, прах, мръсотия, и мъртва кожа от разръфаната стелка. Той лижеше цялата тази субстанция и се чудеше дали Ан има нещо против. Зад него тя се изсмя:
- Няма нужда да ги почистваш, Дейв, така и така мисля да ги хвърлям. Ще ги сменям.
Дейв извади главата си от нейния ботуш и пусна стелката обратно. Той взе първо десния после левия ботуш и прокара езика си по тях. Членът му подскочи като видя колко чисти са токчето, стелката, арката и носа на ботушите. След това за забавление на момичетата тоя смачка стелките на топка напъха и двете едновременно в устата си сдъвка и ги глътна. Дори момичето, което организира цялата тази работа бе шокирано:
- Ти наистина си особняк - каза Сю. Сара се усмихна:
- Да видим как ще се представи във фаза две сега.
Офис история - част 2
Щом Дейв се възстанови, момичетата го накараха да им донесе три купи за миене, с по 7 см топла вода във всяка. Ан се завъртя на стола и Дейв ахна като видя нейните дълги боси крака. Устата му зяпна като видя свитите и пръстчета и лакирани в цвят булгундско червено. По нейно искане той помогна на на Ан да сложи краката си в едната купа.
Той помогна също и на Сара и Сю д сложат техните крака в купите. Той беше очарован от вида на спретнатите и сладки стъпала на Сара, и от малките ходила на Сю. Той се върна при Ан и тя го накара да си насапуниса ръцете преди да почне да мие меките и стъпала. Дейв цял трепереше докато държейки всяка пета и галейки всеки табан. Той беше удивен от мекотата на Анините леко набръчкани табани. Дейв изми табаните, горната част и между пръстите и. Той плакнеше стъпалата докато водата в купата не помътня.
Ан го накара да донесе мерителната чаша от кухненския бокс. Дейв побърза да го стори. Ан го накара да отсипе около 1 литър от сапунената вода в мерителната чаша, която се напълни на около една трета. След това го накара да си свали ризата и с нея да и избърше краката. Той се влюби в усещането на нейните крака в памучната материя на ризата.
На ред беше Сара. Отново Дейв насапуниса ръцете си, измивайки меките секси стъпала. Отново изми между пръстите и изплакна сапуна в топлата вода. Подсуши стъпалата и с ризата си. Накрая отсипа от сапунената вода в чашата. Стъпалата на Сю бяха последни. Дейвид въздишаше безпомощно докато ласкаво галеше малките стъпала на мъничката девойка – после допълни чашата.
Водата в мерителната чаша представляваше мътилка съставена от сапун, люспи от кожа и мръсотия от стъпалата на момичетата. Дейвид седна на килима, държейки я. Досещаше се какво ще поискат от него и не се излъга:
- Дейв – каза Сю, ако искаш да бъдеш роб за нашите крака трябва да изпиеш водата която ги изми.
Той направи пауза, после вдигна чашата къ устата си и отпи. Отне му пет минути да приключи със топлата, гнусна, мътна течност. Когато свърши момичетата го накараха да напълни отново. Така Дейв изпи три чаши пълни с мътна, сапунена пенеста вода; вода , която беше умила краката на трите момичета. Той се почувства издут и му се гадеше, но страшно възбуден. Ерекцията му се върна, въпреки влажността на чатала му:
- Сега трябва да ти завържем ръцете зад гърба, Дейв – каза Ан.
До се доближи до нея доброволно. Ан завърза ръцете му със скоч и го отведе на килима. Тя разбута обувките и накара Дейв да легне по гръб. Трите момичета докараха столовете си около него. Сю седна отляво на бедрата му. Сара седна отляво на гърдите, а Ан седна вдясно от главата му. Те се засмяха една на друга и сложиха краката си върху тялото му. Анините меки табани се настаниха върху очите и устата му. Сара – върху глите му гърди, а краката на Сю упражняваха сладък натиск върху члена и топките му.
Всяко от момичетата започна бавно да търкат краката в него.
Ан прокарваше петите и пръстите си през веждите, бузите, носа и устните му. Тя натискаше пръстчетата си между устните му, докато Дейв не започна да ги смуче и облизва като бебе, което суче от майка си. Крачетата на Сара дразнеха гърдите, корема и зърната му. С долната част на големия си пръст тя натискаше адамовата ябълка, забождаше го в пъпа му и търкаше чувствителните му зърна. Краката пък на Сю почиваха неподвижно върху обтегнатия му член. Дейв беше в рая. Сю притисна пръстите на левия крак, в топките му. Вълни на удоволствие експлодираха в чатала му. Левият и крак се вдигна и пръстите на десния се натиснаха и смачкаха подутината в панталона му. Краката на Сю се вдигнаха и паднаха обратно, смазвайки пениса и топките му. Сара продължаваше да трие стъпалата си в гърдите му, а тези на Ан продължаваха да проучват смучещата му уста и галеха чувствителната му кожа.
Върни на удоволствие течаха по цялото тяло на Дейв. Той лежеше безпомощен под краката на момичетата. Стомахът му се въртеше и обръщаше като кораб в бурно море, докато момичетата продължаваха деликатния неустоим масаж по проснатото му беззащитно тяло.
Едно натискане на пръстите на Сю върху топките го докара почти до ръба. Вълни на изпразване разтърсваха тялото му на огромни вълни. Чувстваше се като, че ли някой дърпаше стегнато въже около уретрата му. Момичетата продължаваха да го масажират с крака. Сю продължи да го подритва, а Дейв продължаваше да се празни. Той беше толкова възбуден, че тялото му беше в преразход на енергия. Той изхвърляше и изхвърляше сперма докато спермата не се превърна във вода. Членът му продължи да конвулсира на сухо, отчаяно опитвайки се да изхвърли нещо, но беше празен. Тялото му се замята от удоволствие. Тялото и умът му бяха играчка, с която нозете на момичетата се забавляваха. Той припадна.
Когато се свести, той беше завързан под едното бюро. Той беше обърнат на една страна със завързана на носа и устата вехта маратонка. Миризмата беше мръсна, кисела и превъзхождаща всичко. Светлините бяха загасени и той се досети, че алармата е пусната и в офиса няма никого. Той беше принуден да стой там където се намираше – на пода под бюрото дишайки маратонката на Сю. Въпреки, че не можеше да еректира вече, той усещаше гъделичкане от възбуда в слабините. Той се усмихна.
Офис история - част 3
Дейвид прекара дълга, неудобна и безсънна нощ под бюрото на Сю. Понеже беше завързан здраво и лежеше направо на твърдия под и натикан в тясно пространство той скоро се почувства неудобно. Това правеше спането много трудно. Споменът от това къде се намира и чудесните събития от изминалия ден, както и миризмата на износената маратонка претоварваха неговия мозък. Грубата хладина на ръба на вътрешната част на обувката и натискът и върху челюстта и бузите му го въодушевяваше. Знаейки, че прекрасния малък крак на Сю е бил вътре в маратонката, потейки се върху стелката и страните и, оставяйки остатъци от кожа и караха членът му да вибрира и пулсира. Усещаше направо болка от усещането на устните се толкова близо до мястото където сладките и пръстчета докосват обувката. Той завиждаше на обувката, която беше завързана на лицето му. Момичето беше толкова невероятно секси и сладка – той копнееше за нея.
Дейв поемаше дълбоко въздуха от вътрешността на нейната обувка. Той примираше от удоволствие когато опипваше с език отпечатъка на петичката и. Той оставяше върха на влажния се език там, вкусвайки нейния аромат, усещайки хладната лепкавост на износената стелка. Той жадно лижеше вътрешността на маратонката, насляждавайки се на формата и вкуса и, после лижеше вътрешните части доколкото навътре стигаше езика му. Той се усмихваше при мисълта, че Сю е носила тази маратонка и близначката и докато е играла тенис и бадминтон. Той беше получил тази информация в непринудените разговори, които беше водил. Също така знаеше, че тя ходи да тича с тях. Дейв беше убеден, че Сю е носила тази обувка без чорап, понеже вкусът и миризмата бяха силни и естествени.
Отвреме на време той се унасяше в сън. Сънуваше, че е непрекъснато в краката на момичета. Сънуваше, чу се намира под дебело одеало, очевидно стегнато завързан с ръце на гърба, глезените завързани с въже и очите закрити от маска. Той миришеше кракатана момичетата. В тъмното той се усещаше нищожен, покрит с меки стъпала и пръстчета гъделичкащи веждите, носа и брадата му. Усещаше игриви пръстчета да се опитват да се промушат между устните му и плъзгащи се в устата му. Той смучеше нахлуващите пръсти и знаеше, че са на Сю. Настоятелният и крак си играеше вътре в устата му, докато неговия език работеше между пръстите. Той усещаше остри нокти да драскат гърдите му, след това студена пета върху корема. Също усети чифт боси стъпала притискащи слабините му. Тези последните натискаха, потупваха и подритваха семенниците му изпълвайки ги докрай. Той имаше пръсти в устата, стъпала на корема и пръсти върху топките си. След 5 минути от тази комбинирана стимулация членът му се загърчи от спазми. Тялото му се раздруса. Оргазмът го събуди – той лежеше сам в тъмното дълго време без да се усети къде се намира.
След около час той заспа отново. Този път сънуваше, че лежи вътре в ботуша на Сю. Той беше само 10 сантиметра висок и беше парализиран. Дейвид усещаше спарената миризма на пот просмукана в кожата. Виждаше чак до отвора на ботуша, а като завъртеше очи настрани виждаше процепа на отворения чак до долу цип . Той лежеше върху меката хлъзгава стелка на ботуша. Краката му бяха там където стъпалото на нейния крак натискаше обувката. Стелката беше влажна и леко топла. Той чуваше смях и непринуден разговор. Можеше да чуе как Сю говори с Ан и Сара. Той дочу стъпките и, и я видя да се появява над главата му.
Тя се наведе над главата му и направи нещо, което не се виждаше, но то ангажираше ръцете и раменете и, а също включваше повдигане на лявото и коляно. Той обичаше дебелите черни чорапогащи, които тя носеше. Когато видя коляното да се спуска и чу шума от закопчаващ се цип, той осъзна, че тя си е обула левия ботуш.
Изведнъж видя лицето и да се взира към него:
- Ехо там вътре, малък развратнико – каза тя смеейки се с удоволствие – сега идва малкото ми краче да те ссмачка.
Дейвид се вторачи ужасено, но все пак с възбуда. Красивото момиче вдигна прекрасния си крак раздвижи пръстчетата си и започна да ги спуска към отвора на ботуша, в който лежеше Дейв. Той почувства студ, гадене и замайване от ужас и въодушевление. Стъпалото на момичето идваше все по-близо и накрая се мушна и се намести в ароматния ботуш.Сю засия докато натисна надолу с крак.
Дейв се ужаси, че ще бъде премазан. Но не – тялото му беше като мека кукла. Той беше притиснат и сплескан, но не умрял. Главата му беше смачкана почти до пръсване от изящната пета на Сю. Тялото му беше сплескано от табана на стъпалото. Ципът се закопча с оглушителен звук. Светът стана горещ и тъмен. Той заблиза покритата и пета, наслаждавайки се на вкуса. Щом Сю стана тя увеличи натиска на свазващия и крак върху мекото му тяло около сто пъти. Дейв беше в ослепителна болка. Той пищеше в сплескващата го пета. Той усети как Сю натисна крака си към пода докато буташе стола си назад, сплесквайки го отново. Почувства тежестта и да се разпределя докато ставаше. Той усети движение и тя започна да крачи из офиса. Той усещаше стълкновението при всяка нейна крачка когато токчето на ботуша докосваше пода. Тя пресече офиса, после тръгна по коридора. Отиде до тоалетната и слезе по стълбите. Всяка удобна за нея крачка беше за него агония. Болката се трупаше и трупаше докато накрая Дейв се сгърчи безпомощно.
Той халоса главата си и бавно се събуди. Отне му няколко минути да осъзнае къде се намира. Той гледаше изпод няколко равтчета към левия от столовете на Сю. Невероятно, същите ботушки до глезените, които беше сънувал лежаха на страните си на няколко сантиметра от него. Те гледаха право към него. Той видя поизносения и кален ток, меката подметка и малко от страните на ботите. Той копнееше да ги ближе.
Той осъзна, че този факт може да стане реалност може би на сутринта. Сърцето му заби учестено. Момичетата трябваше скоро да дойдат на работа.
Офис история - част 4
Дейв идваше и изпадаше от съзнание. Физическият дискомфорт от завързването правеше спането невъзможно. Миризмата на обувката върху лицето съчетано със спомена от последните събития държеше тялото му в постоянна възбуда. В опитите се да се намести по-удобно завършваха най-често с удари на главата между шкафчето на бюрото и покрития с килим под. Килимът сега служеше за подложка на главата и в тази унизителна позиция той заспа.
Той не се събуди при ехото от стъпките на три чифта обувки отекна по стълбите в коридора. Той не се събуди когато три кикотещи се щастливо жени стигнаха пред вратата на кабинета. Не се събуди дори когато врата се отвори и Сю, Сара и Ан влязоха. Това, което го събуди беше когато Сю издърпа стола си през пръстите му. Той изписка приглушено в мократа вътрешност на нейната ароматна маратонка и инстинктивно се опита да се дръпне, но с вързани ръце и глезени и приклещена под шкафчето глава той не можеше да мръдне.
Сю се разсмя като видя прикованото и беззащитно тяло:
- Хей Сара, Ан, има нещо забавно под бюрото ми – обяви тя игриво.
- О наистина ли? Попита Сара – какво е?
Сю се усмихна замисляйки се за момент:
- Амииии – започна тя, докато подритваше с върха на обутия си в ботуш крак – не съм сигурна.
Тя заби тока си в гърдите на Дейв и завъртя красивия се крак наляво и надясно, поклащайки глава в такт с движението:
- Това изглежда доста твърдо – каза тя, смръщвайки се замислено – като пластмаса или нещо подобно.
Тя издърпа крака си, давайки възможност на Дейв за бърз поглед към черните и гащички с широка черна лента и мушна силно токчето си напред усещайки върха му да се забива между ребрата на Дейв. Той се сгърчи леко под нейното бюро, и сълзи от болка бликнаха от очите му:
- Изглежда реагира на допир каза тя меко. Другите се засмяха:
- Колко странно – каза Ан - това няма да ти попречи да работиш нали, и се усмихна на Сю.
- О не - каза Сю, забивайки и двете си токчета в гръдния кош на Дейв – тъкмо напротив.
Тя протегна малката си ръка и включи компютъра:
- Мога да работя спокойно тук горе – каза тя, барабанейки с пръсти по плота на бюрото – докато краката ми се забавляват там долу!
Тя се разсмя и затъпка с два крака по натъртения гръден кош на Дейвид, наслаждавайки се на реакцията му когато токовете и пръстите на обувките й осъществяваха твърд контакт. Тя маршируваше с крака по гърдите на Дейв’s, първо забивайки токовете, а след това пляскайки цялото стъпало на място. Гърдите на Дейв боляха все повече. Отначало то беше леко остро усещате, но с всяко следващо стълкновение зоната на болка се увеличаваше. Едновременно с това болката нарастваше още и още. Паузите между тъпчещите удари не бяха по-големи от няколко секунди и той усещаше туп – пауза, туп – пауза, още и още. Нейните тъпчещи токове го натъртваха, карайки цялата зона да тупти, като че ли тя усилваше силата на тъпчене. Това дребно момиче, едва излязло от тийнейджърската възраст, караше гърдите чу да се чувстват като че ли са жигосани. Зоната на стълкновение ставаше все по-топла, като че ли Сю ги гореше с жив огън.
През цялото време тя си вършеше нормалната работа, пишеше фактури и ги обработваше. Дейв чу как някой включи радиото и потръпна. Те въобще не мислеха да го пуснат. Той се опита да изпълзи заднешком, но тялото му беше в лоша позиция и нямаше никакво място за мърдане. Ръката му още пулсираше, там където колелцето на стола беше преминало, пръстите се бяха подули. Внезапно Сю постави крак върху корема му и се избута назад. Това насили стомаха му навътре и това предизвика изкарване на въздух от белите му дробове. В същото време столът се премести назад, раздрусвайки при преминаването се през вече премазаните пръсти на същата ръка. Той отново изпищя във вътрешността на маратонката. Сю се усмихна:
- Мисля, че нещо не е наред с този стол –обяви тя.
- Защо? – попита Сара.
- Ами – започна Сю – всеки път като го преместя напред – тя затъркаля стола напред през пръстите на Дейв – или назад, ето така – отново премазвайки пръстите под стола – той потропва и се разклаща.
Сара стана и отиде до бюрото на Сю:
- Покажи ми пак – каза тя – намигвайки палаво на колежката си.
- Окей мила, гледай – каза Сю намигвайки в отговор. Аз се мърдам назад – тя натисна крака в стомаха на Дейв за да се избута назад, изчаквайки да усети колелото на стола да се изтъркаля по пръстите му, сега вече лилави на цвят – и прави туп, туп.
Тя се разсмя:
- После отивам напред – което и направи – и той пак прави „туп-туп”.
Сара също се смееше:
- Покажи ми пак, ако нямаш нищо напротив – помоли Сара хилейки се.
Сю се усмихна в отговор.
- Добре, щом искаш.
Отново столът отиде напред и отново пръстите на Дейв бяха смазани.
- И сега назад – предложи Сара, се усмихна като гледаше как момичето продължаваше да издевателства над пръстите на колегата им.
- Не мога да усетя потропването - каза Сара.
Дейв вече беше на ръба. Болката в ръката му беше интензивна и невероятно силна. Все едно, че тя беше смазана и изгорена едновременно.
- Може би ако пробвам аз няколко пъти – обади се Сара закачливо.
- Разбира се – каза Сю – да направя ли кафе?
Сара кимна. Сю избута стола назад, този път по-назад и тръгна да става. Тя умишлено сложи тока на ботуша си върху кокалчетата на пръстите на Дейв и натисна силно докато се изправяше. С така наместеното токче на ботуша премазващо нещастната ръка на Дейв, Сю нарочно спря и каза:
- Аз ще си направя черно кафе със подсладител, а за теб Ан, как да бъде?
Ан вдигна глава:
- Аааамии, аз искам кафе със сметана и една захар, моля. Направи ми го по силно.
Сю се усмихна, завъртайки токчето върху настъпената ръка отдолу.
- Нещо друго? – попита тя, жестоко размазвайки плътта и костите на ръката под ботуша настъпена върху килима на пода.
Двете жени замълчаха докато мислеха. Накрая Ан каза:
- Виж дали има някакви бисквити.
- ОК – усмихна се Сю.
Най-после тя отстъпи от ръката на Дейв и се упъти към кухнята.
В това време Сара постави върха на ботуша си върху ръката на Дейв и остави пръстите си да я смачкат. Въпреки че това упражняваше само лек натиск това беше достатъчно нови вълни на агонизираща болка и да плъзнат нагоре по цялото тяло на завързания мъж. Тогава с усмувка, тя седна и се премести със стола напред. Невероятно, но разтърсването на стола при преминаването на пластмасовото колелце през ръката на Дейв беше по слабо. Момичетата буквално бяха я сплескали . Сара затъркаля стола напред назад, назад напред после спря с колелцето върху ръката на мъжа. От очите на Дейв капеха истински сълзи докато вълни на болка преминаваха през цялата му ръка чак до рамото, все едно парен чук блъскаше по смазаната ръка.
Сю се върна от кухничката и видя какво прави приятелката и. Тя сложи чая на Сара на нейното бюро и я зачака тя да освободи стола. Сара размърда бедра и столът се разтресе върху ръката на Дейв. Движението изтъркаля стола мъчител назад. Двете момичета се разсмяха. Сара стана отново с пръстите на ботуша върху пръстите на Дейв. Тя изви стъпалото си нагоре смазвайки докрай разбитата ръка под подметката. Тя започна да разпитва Сю за нещо, и двете момичета прекараха следващите няколко минути обсъждайки работата, докато Дейвид агонизираше под краката им.
Офис история - част 5
По-късно същия ден Сю седеше удобно на бюрото си, с обути в ботуши крака притиснати дълбоко в смачкания и изтръпнал стомах на Дейвn. В главата и започна да се оформя идея. Дръпна стола си назад, усмихвайки се при преминаването му през отдавна смазаната ръка на Дейвид, при което малкия и стегнат задник за момент се повдигна и спусна. Тя вдигна десния се обут в ботуш крак и се усмихна снизходително на агонизиращия мъж прикован под бюрото и. След това палавото и жестоко момиче откопча ципа на ботуша. Бавно щракайки като часовник на бомба със закъснител тя разкопча ботуша до долу, измъквайки ботуша от крака си, разкривайки апетитната му вътрешност.
Тя засия преди масажа на нейното горещо малко стъпало, покрито с влажен черен найлонов чорапогащник. Тя пусна ботуша на една страна, протегна крак и непринудено го отпусна върху ръката на Дейвид.
Благодарение на непрекъснатото издевателство върху ръката му, тя беше станала супер чувствителна. Докато нежните малки пръстчета на Сю притиснаха надолу, Дейв пищеше сподавено вътре в обувката завързана на лицето му. Петичката на Сю беше повдигната докато пръстите леко натискаха надолу. Дейв силно усещаше натиска на нейния крак стъпващ върху ръката му. Топлината от току що събутия крак заедно с влагата от потта на крака и грапавостта на черния найлонов чорапогащник допълваха болката до екзистенциални нива. Докато събуваше левия се ботуш Сюсе мърдаше и въртеше леко. това променяше натиска и точките на контакт между нейния прекрасен перфектно изваян крак и неговата агонизираща ръка. Сю беше безгрижно незаинтересована за мъчението, което причиняваше. Под прекрасната и задница столът се кандилкаше наляво надясно. Стъпалото и се местеше насам натам върху сплесканата и доста зле премазана ръка. За Дейв това беше все едно всичките костички в ръката му са заменени от парчета строшено стъкло и някой го стрива върху твърда повърхност.
От ниската си позиция той се взираше отчаяно към красивата девойка над него, дребничка, крехка и сладка. Той гледаше усмихнатото и лице, нейните стройни крака, и изящни малки стъпала и се удивяваше на лекотата и безгрижието, с които тя му причиняваше такава болка.
Тя вече беше събула и двата си ботуша и беше спуснала и двете си стъпала да легнат върху ръката и пръстите на Дейвид. Тя започна умишлено да върти лявата пета върху подутите пръсти, едновременно влачейки я назад. После строи същото и с дясната пета. След това удари с лявата пета опакото на ръката му и отново приличащите на наденици пръсти – повтори мъчението с дясната си пет.
Тя се наведе над безпомощния и шокиран Дейвид под бюрото и напипа с ръка ципа на панталона му. Тя потупа мъжкото му достойнство и усети твърдост. Тя поклати глава подигравателно, издърпа надолу ципа бръкна вътре и измъкна еректиралия му член. Тя си поигра няколко минути с жалкия червей, гъделичкайки го с хладните си пръсти. Независимо от болката, която му причиняваше, Дейв още намираше Сю за невероятно секси. Усещането от допира на студените и пръсти добавено към миризмата на вехтата и маратонка, го правеше невероятно втвърден. Сю гъделичкаше потупваше и дразнеше члена му до взривяваща ерекция.
Изведнъж тя седна обратно и сложи горещите се стъпала върху кура на Дейв. Без да ги движи въобще, тя просто беше отпуснала крака върху отчаяната му ерекция. Дейв се замая от възбуда. Всякакво помръдване щеше да го освободи изведнъж. През това време Сю оглеждаше бюрото докато не намери някаква ластик. Тя го прегъна на две с пръсти. Тя фокусира вниманието си върху горещия пулсиращ член, който беше затиснала с крака. Държейки ластика разтворен, тя бързо дръпна стъпалата си закачайки леко топките му. Дейв беше на ръба на оргазъма. С кикот Сю нахлузи ластика на члена чак основата му където го пусна. Членът сега беше стегнат силно напълнен с кръв, оставайки в перманентна неумолима ерекция. Чувството на безизходност и безпомощност в погледа на Дейв беше безценно за Сю.
Сю се отпусна назад, протегна краката си, и започна да си играе с члена и продължи работата се. Топките му се разклащаха под пръстите на единия крак докато пръстите на другия натискаха долната част на стомаха. От време на време притискаше члена между влажните си стъпала. Тя деликатно подритваше топките му с пръсти, после подритваше лилавата глава на пениса. Тя подритваше твърдия член във всички посоки и се кикотеше.
По някое време та забеляза Сара да гледа завистливо и каза:
Сара, искаш ли да седнеш тук за малко?
Сара кимна и двете момичета смениха местата си. Още веднъж столът премина през пръстите на ръката докато Сю се избута назад. Дейв беше безучастен докато наблюдаваше как инквизиращите го крака на Сю се преместват. Тя стана и взе ботушите си. Той копнееше да бъде на мястото на ботушите и, да бъде стелката, която тя тъпче, да бъзе всяка частица от тях. Той копнееше да бъде увит около стъпалата и през цялото време докато тя седи, ходи, шофира или тича за цялата вечност отсега нататък.
Офис история - част 6
Дейв се осъзна от Сара сядаща на стола и бързо изритваща ботушите от краката си. Той ведя, че тя носи чорапи, а не чорапогащник и сърцето му спря когато тя изхлузи и тях. Красивите и боси стъпала, с черен педикюр бяха там – на сантиметри и приближаващи се все по-близо.
Ооооох, бедничките ми крачета – въздъхна Сара – имат нужда от един хубав продължителен масаж. Ако си бях в къщи щях да използвам онези ролки за стъпалата и да ги движа наперд и назад докато разпусна табаните си. Предполагам, че това малко нещо тук върши ще свърши същата работа!
При това тя изтъркаля стола напред, протегна босите стъпала напред и ги притисна към твърдия пенис на Дейв. Тя го натисна към корема и затъркаля краката си напред назад. Това беше усещане отвъд най-смелите мечти на Дейв. Цялата болка беше забравена пред това Сара да търкаля извитите си изваяни стъпала напред и назад, сияещ в екстаз:
- Хмм, това е добре - изтананикаСара.
Дейв чувстваше натиска, безизходицата и желанието му да нарастват. Той беше запленен от тормозещите го крака на Сара. Хладните и табани го докарваха до лудост. Движението на краката и беше безмилостно. Напред и назад, напред и назад, в бавен твър ритъм, който го докара до агонизираща нужда.
След 10 минути телефонът звънна на бюрото на Сю и Сара вдигна. Гласът и беше леко задъхан.
- Здрасти Кери – каза тя.
Кери беше партньорката на Дейв.
- Казваш, че Дейв не се прибирал цяла нощ? – хилейки се попита тя – о мила, надявам се, че е добре!
Краката на Сара продължаваха подлудяващитеси движения и натиска върху обездвижения член на Дейв.
- Нямам представа какво се е случило с него!
В мозъка на Дейв цареше пълна бъркотия.
- Да, той обикновено е много точен. Ще те уведомя ако науча нещо.
Разговорът свърши.
Сара размърда стъпала и започна да мачка главичката на члена на Дейв между пръстите. Тя сгъваше и разгъваше пръстите на краката си подлудявайки Дейв. Най-накрая, неохотно тя трябваше да се върне на бюрото си понеже не можеше да остави работата се несвършена. Ан вдигна глава:
Знам, че е много забавно – започна тя – но това не може да продължи вечно. Дейв трябва да си върши неговата работа и хората вече задават въпроси. Трябва ни план!
Момичетата заключиха вратата на офиса си, и започнаха да разговарят. След около час те имаха готов план. Те извлякоха Дейв изпод бюрото, свалиха маратонката от лицето му и обявиха:
- Ние харесваме да нараняваме и доминираме мъжете с нашите крака, а ти обичаш да бъдеш нараняван и доминиран – нали? - попита Ан. Дейв каза:
- Да.
Членът му още беше стегнат с ластика и Сю и Сара закачливо търкаха стъпала по червената и подпухнала главичка, гледката и усещането от което лишаваха Дейв от всякаква свободна воля.
- Ако ти направиш както ние ти кажем, това няма да е за последно. Ако ли не, разполагаме с много начини да те накажем.
Последното не беше истина, но беше неустоимо да го заявят.
Сега ще те развържем и ти ще отидеш в болница за да ти прегледат ръката. Ние ще кажем, че си се забъркал с много работа в службата, а като сиси тръгнал са те нападнали и пребили и ти си скитал замаяно цяла нощ. Ние ще те поблъскаме още малко, но после ще ти свалим ластика и ще те накараме да се изпразниш върху краката на трите ни, така че си заслужава, нали?
Дейв закима енергично.
Сю отстъпи назад, повдигна петата си и изрита злобно Дейв в челюстта, отпращайки главата му на другата страна. Сара, сега от другата страна, изрита главата му обратно. Сю го изрита отново, този път в челото. Дейв агонизираше и буквално виждаше звезди. Сара стовари пета в гърдите му точно над сърцето му и Дейв за кратко време падна на пода. Сю скочи и се приземи на корема му, където и остана, скачайки на място, докато Дейв усети че ще повърне.
Ан притисна топките му с носа на ботуша си към килима, добавяйки нови вълни на болка. Момичетата продължиха да го насилват още половин час. Той беше непрекъснато ритан в главата. Сю и Сара стоварваха петите в очите му ослепявайки го. Ритаха ушите му, смачквайки ги. Сара счупи носа му с токчето си, смеейки се на звука, който се издаде.
Той почуства студени пръсти да си играят с члена му. Усети как ластика бива махнат и усети меки пръсти да търкалят пениса му ат едната на другата страна. He felt nylon clad feet stroking first one, then the other side of his cock. Pleasure built in an immense, unstoppable rush. He saw Ан barefoot overhead, lowering her pointed toes before slipping them between his battered lips. He opened his mouth to suckle. Bare toes settled at the base of his cock holding it upright as a nylon sole brushed his cockhead, back and forth, back and forth. His body and mind were stolen away by their feet. He felt a pure pleasure as his full, full ballsacs emptied. He came and came and came again until he sagged limp and unconscious.
48 часа по-късно Дейв се събуди в болницата. Kери седеше от едната му страна. Тя му се усмихна. Седеше с кръстосани крака и беше с къса пола, бели чоръпки до глезените и сандали:
- Тези ги нося специално – каза тя.
Дейв се опита да говори, но не успя. Кери се наведе и прошепна на ухото му:
- Спах с тези чорапи няколко нощи, тъй че те доста понамирисват.
Дейв изстена. Той обичаше женските крака, особено тези на Kери, но сега не беше времето.
- Ще ги пъхна в калъфката на възглавницата, за да ги миришеш през цялото време.
Тя събу чорапките си и бързо ги напъха вътре под калъфката на възглавницата:
- Оправяй се бързо. Ан, Сю и Сара обещаха да минат да те видят.няма ли да е чудесно. Те казаха, че им липсваш и те искат обратно на работа. Казаха, че си хванал пътя под техните крака, но те нямат нищо напротив.
Дейв тихичко изстена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар