"Жените ходят, мъжете пълзят. Така стоят нещата, защото чрез пълзенето, мъжът се намира по-близо до божествените стъпала на неговата Господарка. Обожавам да карам роба си да пълзи по различни начини. Ето някои от тях:
1) Пълзене по корем: очевидно робът е гол (в мое присъствие той винаги е гол, като не броим нашийника и белезниците, било на глезените и/или китките). Робът трябва да държи брадичката си опряна на пода, ръцете отстрани до тялото. Краката му са изпънати плътно един до друг, така че единствения начин да се придвижва е като се извива наляво надясно. Това е много бавен и труден начин за пълзене, но е много приятно да гледаш как бузите на робския задник се поклащат в такт с движението. Особено когато го подканя да пълзи по-бързо с камшика. Ако пълзи върху килим, брадичката, гърдите и коленете му се охлузват. А представи си какви щети му се случват, когато го карам да пълзи по циментовия под в мазето, на път към клетката.
2) Рачешко пълзене: робът застава на ръце и стъпала с гръб към пода и така се придвижва назад или напред. Много е интересно да наблюдаваш как еректиралия член и топките му се люшкат, докато се опитва да се движи в тази измъчена и болезнена стойка. Понякога за по интересно слагам една обувка на корема му и го предупреждавам, че не трябва да пада. Това обаче рядко се получава и тогава я заменям с камшика. Бой по корема, а той не спира да пълзи. От време на време, за окуражаване, размахвам над носа му някой миризлив чорап и го карам да следва миризмата. А той се втурва след чорапа като лунатик. Тази поза е трудна за пълзене. Но моят роб е силен и издържа...защото знае много добре какви ще са последствията ако се провали.
3) Пълзене тип „червей”: отново по корем, робът може да пълзи при координация на две движения. Той трябва да свие краката си към корема, и като се подпре на раменете си да се избута напред. Това е мъчителна и изтощителна процедура и без изключение използвам камшика за да го забързам. Понякога го карам да замръзне в позата, когато коленете му са свити под корема. Така полюшкващите се топки и член, са на показ и ми е много удобно да ги пошибам с камшика или да ги поритам малко.
4) Влачещо пълзене: в този случай, аз прикрепям към топките му кожен „парашут”, на който в другия край има прикрепени тежести. Той лежи по корем и с широко разтворени крака. Така и пълзи, за да мога да наблюдавам агонията на жестоко разпънатите му камбанки. Те придобиват много интересни цветове при това. Докато пълзи по този начин, аз ги подритвам или ги бода с токче. Много ми харесва как робът се гърчи и вие в болезнена агония.
5) Пълзене тип „жив килим”: Аз сядам върху роба и той пълзи с мен отгоре му. На това му казвам „пълзящо килимче”, ха-ха, почти като килимчето на Аладин. Да ти кажа, това наистина го кара да се изпоти, но какво от това? Аз съм Жена, а той е мъж и затова трябва да пълзи. Това е всичко. Обикновено аз лягам на гърла му с глава на меките бузи на задника му, които са меки и удобни, и подпирам стъпалата си на гладко избръсната му буза. Докато килимчето ми се движи, задника му се тресе и така се получава една чудесна масажираща възглавничка. Усещам стягането на тялото му, а повярвай ми той се нуждае от всяко свое мускулче за да ме вози из къщи. Приятно е усещането, че докато аз релаксирам, той се гърчи в агония. Мога даже да чета книга през това време.
6) Пълзене на пръсти: глупавият ръб си извива в дъга над пода и трябва да се движи само на върховете на пръстите на ръцете и краката със широко разтворени крака. Когато пълзи така, аз мога да разглеждам члена и камбанките му от най-различни интересни ъгли. Задължително е, за да се движи по-бързо, чат-пат да риташ люлеещия се пакет. Ако не се движи задоволително, камшика оправя нещата.
7) Търкаляща се топка: Заключвам китките към глезените, като краката на роба са плътно свити към тялото и той трябва да се движи по пода като се търкаля, също като голяма топка. Както знаем топката може да се рита с крак и тази не прави изключение. Много е забавно да го бутам с крак и да видя докъде ще се изтъркаля. Естествено записвам всяка минута от деградацията на моя роб. Сам по себе си фактът, че той знае това доприняса много за собственото му осъзнаване като моя лична безлична вещ. Топката може да бъде накарана да се търкаля по-бързо и с камшика. При това упражнение в устата му затъквам с топка за запушване на уста. Хе, топка за топката!
8) Пълзене с кръстосано връзване: той е по корем, глезените са завързани за диагоналния глезен, главата му е със сбруя, чиято халка е прикрепена за парашута стегнат около члена му. Схващаш ли картината? Ако той наведе глава, дърпа топките си! Елементарно! И така, главата му е изпъната назад и той пълзи. Този вид пълзене използвам, когато робът е бил изключително глупав или непокорен. Карам го да пълзи така само по грубия циментов под в мазето. Той трябва да пълзи през цялото мазе, през разпръснати габърчета и стари мои обувки с остри токчета. Наградата му го чака след 6 метра пълзене като в минно поле! Но наградата го очаква нетърпеливо, защото когато потната, трепереща от болка и изтощение развалина най-сетне достигне стола ми, аз протягам крак и набутвам мръсните си боси стъпала в удобно изпънатото му назад лице. Изтривам цялата мръсотия и пот в живата стъргалка, която представлява лицето на моя роб. Измивам пръстите на краката в жадната му уста и му бия силни шамари с крак. Понякога докато лежи в краката ми овързан по този нечовешки начин, аз му поднасям изненада. Угощение за футслейв! Изваждам предварително направени хлебни топчета, които предимно съдържат изрезки от ноктите ми, мармалад измежду пръстите на краката, плюнки и останките от чорапи от потните ми стъпала. Може би 10% от всяко топче е наистина стар хляб. С пръстите на краката нахранвам гладния си роб. Понякога докато го храня в устата, слагам по едно „топче” във всяка ноздра, за да се размекнат и разкиснат и после да са му по вкусни. Ако успее да изгълта всичко това без да издаде звук на оплакване, му предлагам течен освежител под формата на събрана в чаша слюнка. Пъхам фуния в устата му и изсипвам отвратителната течност. Мога да пусна и прясна слюнка докато нивото на напитката намалява. Страшно е забавно, особено като знаеш, че мускулите на врата и раменете направо го убиват от болки. Нали помниш, че главата му е прикрепена с верига за топките, които до този момент са разпънати почти до ануса му. Както и да е...
9) Пълзене поза „парцал”: Взимам един голям парцал и стегнато го увивам около лицето му. Сигурна съм, че така почти го задушавам. И така, той ляга по корем, аз заставам зад него и забивам дръжката за парцала в задника му. По този начин си бърша подовете! Разкарвам го из цялата къща, а в това време той трябва да движи главата си наляво и надясно имитирайки миене на под с парцал! През цялото време движа дръжката из задника му, навътре навън, настрани, напред назад, както ми падне. По този начин го насочвам, абе с една дума истински жив парцал! Направо ще паднеш от кеф ако го гледаш. На много приятелки съм мила подовете с този парцал и те много го харесват!
10) Пълзене за измъчване: това го карам да прави, когато се е провинил. Например ако докато смуче пръстите на крака ми е издраскал със зъби педикюра ми. Тогава го карам да пълзи цял ден из къщи. Нагоре и надолу по дървените стълби, навън в двора под палещото обедно слънце, изобщо до всяко ъгълче. Това е пълна агония за него. Той изобщо не знае кога ще реша да го освободя от това. Може да удължа наказанието и на другия ден. Може и още по дълго. При всички положения той изобщо не се отлепва от пода. Ако му се пикае, отива на двора, аз издърпвам пишката му назад между краката /без значение дали е мека или твърда в момента/, разтваря крака и така пикае. Много е забавно да гледаш. Пишката му се мята насам натам докато силната струя излиза като от пожарникарски маркуч. По същия начин върши и другата работа, след което го измивам направо там с градинския маркуч. Понякога за да му стане още по тежко слагам на гърба му тежести. Веднъж го накарах да пълзи с торба цимент на гърба; по стълбите, в мазето, навътре навън, цял ден и цяла нощ, така както се полага на един footslave. А пък в устата му бях натикала мръсни чорапогащи напоени с божествената ми пикня. Когато чорапите изсъхнеха изсмукани от жадното животно, го карах да изпълзи до банята, изваждах ги от устата му. После ги накисвах в тоалетната и след това ги натиквах обратно в устата му. По време на наказателното пълзене, робът не получава твърда храна. Например след няколко часа пълзене, знам че умира от глад. Тогава аз вървя зад него хапвайки нещо вкусно. Например пилешко бутче. В това време обяснявам на жалкото пълзящо в краката ми същество, колко е вкусно и как той би хапнал едно с удоволствие и т.н., понякога сдъвквам и изплювам една хапка на пода. Той има право само да я подуши, но не трябва да спира и да пълзи около нея. Зная че е подло от моя страна, но ако един роб издраска педикюра на своята Господарка, какво да направи тя? Робът трябва да се научи. Все пак аз не съм безсърдечна. Понякога му давам да оближе мазните ми пръсти, въпреки че се е провинил жестоко. Веднъж пък, отрязах две парченца шунка, навих ги на тръбички и ги напъхах в ноздрите му, за да може да подуши храна, но не и да яде. Приличаше на уморен морж. Веднъж го нахраних с някакви остатъци от храна, плесенясали и стъпкани с кълни обувки. Изплюх се на пода пред него няколко пъти и размесих всичко с мръсния си потен крак. Не бях виждала роба толкова гладен. Той почти хапеше със зъби пръстите на крака ми. За компенсация го оставих да пълзи така още два дни и две нощи без да яде нищо повече. Друг път му разреших докато лежи на ливадата отзад да пасе малко трева, но само след като се бях изпишкала върху нея.
Както и да е – пълзенето може да е визуално удоволствие за господарката и същински ад за нейния роб. Но при всички положения робът попада в някакъв свой рай когато му се разреши подуши, близне или да бъде изритан от моите стъпала. Все неща, които правя с моя роб. Но той не може да очаква нищо друго, освен да бъдат източник на забавление и средство за улеснение живота на господарката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар