Условия за служба

Стоях отпуснат на колене, главата сведена покорно, пред празния стол. Чаках послушно представянето си на новата ми Господарка.

Бях разбира се гол, както се приляга на един роб, с изключение на черната кожена препаска и металния нашийник около врата. На Нашийника беше гравиран надпис „Собственост на Господарката Марина”.

Без да броя нейното име, знаех само, че тя е 23 годишна очарователна дама от южен произход, може би италианка, и че буквално ме беше закупила на търг само преди 3 часа. Възрастта и разбрах когато тя да я декларира пред водещите търга (не се разрешаваше на лица под 21 години да притежават роби). Знаех, че е очарователна, защото тайно хвърлях погледи към усмихнатото и лице докато вървеше наддаването за мен – дълга черна коса и дълбоки лешникови очи, очи издаващи чувство на превъзходство и сила, очи на родена робовладелка, знаеща какво иска и получава това, което желае.

Тя определено искаше мен. А просто в случай, че аз - новозакупеният 34 годишен роб имах някакви съмнения относно властта на младата ми господарка, тя беше заповядала незабавно да бъда окаишен и бит с камшик направо в аукционната зала (20 удара), просто за демонстрация на нейните права. И така, докато коленичех в нейната спалня, очакващ пристигането и, гърбът ми смъдеше в резултат на камшиците.

Буквално бях получил първият се урок - Господарката Марина, една 23 годишна млада жена, не се шегува!
Чух вратата на спалнята да се отваря, последвано от меките стъпки на новата ми господарка, приближаващи в моя посока. Аз наведох още повече глава, така че челото ми докосваше килима на пода и след секунда видях маратонките на Господарката да се появяват в зрителното ми поле. Тя се разположи в стола пред мен.

Тя беше със същите дрехите, с които беше и на търга – бяла фланелка с някакви червени надписи отпред, сини дънки завити отдолу, чифт доста прашни и видимо добре износени черни маратонки с две бели ивици отстрани и черни памучни чорапи до глезена с тънки червени ивичики на ластиците. Тези чорапи сега бяха изцяло разкрити пред погледа ми, защото и без това подвитите пешове на дънките се повдигнаха още повече при сядането.

Изобщо тя беше облечена като типична млада жена – студентка на 23, точно както аз бях облечен като типичен роб на 34. И като типична млада господарка на 23 току що сдобила се с нов персонален роб, Господарката Марина се канеше да изясни правилата за новата си придобивка – да ми обясни как ще стоят нещата оттук нататък. Моите условия за служба, ако щете.
Господарката Марина се беше подготвила добре. Адвокатите на баща и бяха подготвили официален договор за робство, който тя беше донесла за да го прочете на новият шибан роб, коленичещ раболепно в краката и. Освен това беше си донесла и бутилка сода, очаквайки това да продължи известно време.

Разбира се не и пукаше дали робът и ще ожаднее или не. Не че беше коравосърдечно момиче. Всички коментираха, че всъщност тя има златно сърце и такова приветливо държане, общителна, винаги душата на компанията. Просто робът си е роб, защо да се притеснява дали ще съм жаден, гладен или ми е дискомфортно. Аз бях само предмет – съществуващ да и служа.

Тя прочисти гърлото си, отпи от освежаващата сода и нетърпеливо започна встъпителния урок:

- Аз съм Господарката Марина и ти си моят нов личен стъпало-роб.

Аз не съм глупав и се уча бързо. Научих много още от това уводно изречение.

Разбрах например, че тази млада дама, въпреки силния италиански акцент, говори прекрасен английски. Обобщих, че вероятно е била родена в Италия, но е живяла през по-голямата част от живота си в да кажем в Англия. Това обяснява също и стила и на обличане.
Проумях също, че статусът ми е да бъда персонален роб за стъпалата и подметките на Господарката Марина – не роб за тялото или домашен роб, ами стъпало-роб. Това също бе важна информация по очевидни причини; това значеше, че ще отсега ще прекарвам живота си на ръце и колене, за да обслужвам стъпалата и обувките на младата жена. Впрочем на робите за крака не се разрешаваше да ходят изправени, просто защото нямаше нужда от това. От тях се иска да бъдат постоянно в близост до стъпалата и подметките на техните господарки – там където сега се намирах аз в момента, ничком с глава пред носовете на нейните черно-бели покрити с прах маратонки.

Очаквах да последва заповед да отдам почит към обувките на новата ми господарка, покривайки ги с целувки, но такава не последва. Все още, при всяко положение. Вместо това, младата жена започна встъпителната си лекция, веднага щом се увери, че думите и са попили дълбоко в глупавия ми робски мозък:

- Сега ще ти прочета условията за служба при мен. Това е официално обвързващ договор, изготвен от най-добрите адвокати на баща ми, затова трябва внимателно да следиш какво казвам. Разбираш ли ме, шибан робе?

Аз забелязах, как мускулите на прасеца се стегнаха леко, карайки черните чорапки леко да се нагънат пред коленичещото му лице.

- Да, Господарке.

Какво друго може да каже робът? Моята господарка току що ми беше напомнила, че вече съм бил бичуван по нейна заповед. Не исках това да се повтори.

- Добре тогава, започвам. Клауза 1:
“Стъпало-робът е лична собственост на Господарката и няма никакви официални права”.

Е това изглеждаше просто и достатъчно ясно – дори за глупав роб като мен. Въпреки това Господарката Марина, понеже беше любезна млада жена, почувства нужда да разясни:

- Това изобщо значи, шибан робе, че аз мога да правя с теб каквото и когато ми хрумне. Ти си изцяло в моя власт и никой не може да промени този факт. Притежавам те напълно. Разбираш ли?

Гласът и звучеше меко и жизнерадостно в противовес на безапелационните и думи. Но пък защо да не е жизнерадостна? Тя, в крайна сметка, беше млада жена с нов персонален стъпало-роб, тоест мъж под абсолютната и власт.

- Да, Господарке.

Не казах много, но това не се и изискваше от мен, аз бях просто един роб.

- Добре. Клауза 2:
„Стъпало-робът ще бъде окаишен и бичуван с камшик по всяко време, и следователно всички свободни личности ще го наричат “шибан роб”. Стъпало-робът ще бъде облечен само с чифт черни кожени робски панталони и ще носи робската си каишка, означаваща го като лична собственост на Господарката Марина…”

Значи затова тя продължаваше да се обръща към мен с ‘шибан роб’. Това беше новото ми име! Не го очаквах. Очаквах да ме наричат ‘крак-момче’ или пък ‘чорап-момче’, или някакво такова общоприето име на роб за крака. Трябваше да призная обаче, че „шибан роб” бе напълно подходящо. Действително бях такъв в буквален и в преносен смисъл – раболепно коленичещ в краката на своята Господарка с 20 червени ивици по голия си гръб.
Явно клауза 2 не беше се изчерпала, както изглежда, защото Господарката Марина продължи:

- „Стъпало-робът ще се обръща към собствената си господарка с “Господарката Марина” или “Лейди Марина”, а към всички останали жени просто с “Господарка” или “Лейди”, освен ако въпросната дама не му е разрешила да включи и името и. Към всички свободни мъже ще използва обръщението “сър” или “господине”, освен ако не му е разрешено от въпросния мъж да включи и името му... „

Аз разбирах, че това е разчет на уважението. От своята покорно подчинена перспектива на стъпало-роб това изглеждаше напълно оправдано. Бях роб и трябва да демонстрирам това уважение към висшестоящите и по-добри от мен още с обръщението към тях.
Надявах се само, че новата ми господарка ще прости моето провинение, задето не се обърнах към нея с ‘Господарке Марина’ или ‘Лейди Марина’, когато по-рано отговарях на въпросите и. Сега когато знаех какво гласи обвързващата клауза, щях естествено да се подчиня на господарските ми желания.

Но клауза 2, касаеща важните правила на обръщение не беше изчерпана:

- „Стъпало-робът няма право да се обръща към себе си в първо лице, а ще използва форми в трето лице и среден род като “този роб” или варианти на последното.”

Господарката Марина прецени, че се нуждая от допълнителни напътствия по тази важна точка.:

- Което означава, шибан робе, че не искам да чувам думи като „аз” или „мен”, защото това предполага, че си валидна личност или равен на мен, което ти не си. Ще приема да говориш за себе си като за „то” и би трябвало наистина да представяш себе си така, че да обозначаваш това, което в действителност си. Например би трябвало да мислиш за себе си “този мръсен стъпало-роб” или “този жалък шибан роб” при това мисли за себе си в среден род, особено ако сме в компания на други. Мога да приема също фрази като “този мръсен чорапо-мирисач” или “кирлив ботушо-лизач”. Разбираш ли какво значи това, шибан робе?

„Този стъпало-роб” отлично съзнаваше накъде клони новата му господарка. Каква интелигентна и точна в изказванията си млада жена бе тя! Далеч по-горестояща от него. Очевидно тя би желала да покаже пълна власт над мен пред приятелите си. И какъв по-добър начин да ме накара вербално, както и физически да се гърча в нейните красиви крака. Бях уверен, че ще получа незабавен практически опит:

- Да, Господарке Марина, ако това ви харесва. Господарке Марина, низшия мръсен, шибан стъпало-роб наистина разбира, че то трябва да показва уважението си към всички по-висши от него Господари и Господарки, по всяко време.

Бидейки вече почти от 15 години роб, знаех, че робът за крака не струва нищо ако не е опитен в покорния робски изказ. Бях сигурен, че в това отношение Лейди Марина няма от какво да се притеснява. Така и изглеждаше:

- Добро момче! Продължавай така и животът ти ще бъде просто прекрасен!

Почувствах топлина да се разлива вътре в мен. Не можех да не се възхитя мигновено от леко кафявата кожа на прекрасните и глезени, там над червените ленти на чорапчетата.

- Клауза 3:
“Не се разрешава на стъпало-роба да говори, докато не му се нареди. Единствените изключения от това са както следва:
1. стъпало-робът може покорно да моли за милост преди наказание
2. по време на наказание стъпало-робът може да стене и/или да плаче
3. след изтичане на наказанието стъпало-робът трябва да благодари и да боготвори Господарката за това
4. стъпало-робът трябва да проговори с цел да предпази неговата Господарка от надвиснала опасност, за което без значение от причината ще бъде наказан впоследствие за нарушаване на настоящата клауза.”

Робът за крака видя твърдата ръка на бащата на Лейди Марина с последната точка. Без съмнение е искал да подсигури дъщеря си по всяко време, в същото време почитайки правото и да притежава безмълвен и послушен роб.

Ясно се виждаше, че Лейди Марина е леко смутена от допускането, че понякога може да бъде уязвима и да има нужда от протекцията на един мръсен, нисш роб. Тя беше изключително самоуверена млада жена убедена в способността си да се грижи за себе си. Освен това, приятелят и Пол винаги се грижеше за нея!

Все пак тя реши да изясни нещата за незначителния роб проснат пред краката и:

- Изобщо изисквам от теб да служиш тихо и да се подчиняваш на всичко, което кажа. По този начин ще избегнеш ненужната болка.

Това ми изглеждаше достатъчно честно, въпреки, че беше без значение какво аз смятах за справедливо или не.

- Продължаваме с клауза 4 – продължи моята Господарка.
“Стъпало-робът ще се храни само с хляб и вода, в дажби определени от Господарката както тя сметне за добре.”

Отново нищо, което да не разбирам. Въпреки, че бях само един предмет, имах нужда от някаква храна, но само талкова, че да съм в състояние да служа. За един роб храната никога не бива да е удоволствие, а само необходимост. Робът има достатъчно много работа за да му се позволява да се наслаждава на хубава храна и вино!

Господарката Марина явно също сметна, че клауза 4 се разбира от само себе си и е неоспорима, затова отпи сода и бързо продължи напред:

- Клауза 5:
“Стъпало-робът може да бъде наказван по всеки начин счетен от Господарката за подходящ. Наказанията включват, но без да се ограничават от това, следното:

1. бой с пръчка през ръцете, гърба, бутовете или краката;
2. бой с камшик по гърба или раменете;
3. отнемане дажбата хляб и/или вода
4. поднасяне храна, в които са били измити или е била стъпкана от краката на Господарката
5. завързване на стълб
6. забрана за сън
7. целуване и/или близане и/или мирисане стъпалата на Господарката и/или нейните обувки
8. здрава работа.”

Лейди Марина направи пауза, разбирайки че това е много и значителна информация за поемане от роба. От опита си знаеше, че клаузата наказания е тази с най-голям интерес за робите и това бе разбираемо. Все пак, дори един мъж роб има инстинкт за самосъхранение и за избягване на болката и наказанието. Общо погледнато точно този инстинкт ги правеше покорни и подчинени. Всъщност това плюс естественото им преклонение пред волята на превъзхождащата ги жена.

- Що се касае до подточка 4, шибан робе „Поднасяне на храна, в която са били измити или е била стъпкана от краката на Господарката” – това значи, че мога да реша например да сложа хляба ти в маратонките като комфортна стелка докато ги нося през деня, а после да го изядеш така овкусен с аромат от потните ми стъпала и лентички от чорапа ми. Но това ще правя само ако си непослушен – ясно ли е?

- Да, Господарке Марина. Благодаря Ви, Господарке Марина. Този нищожен стъпало-роб е недостоен дори да вкуси скъпоценния женствен аромат на потта от Вашите най-прекрасни стъпала.

Лейди Марина се засмя:

- Ха, ха, ха! Откъде знаеш дали стъпалата ми са прекрасни или не, шибан робе? Ти не си ги видял още – само маратонките и чорапите ми! И освен това се страхувам, че краката ми доста се изпотяват. Уверявам те, че не би харесал вкуса на потта им или пък миризмата и!

Надявах се, че младата ми господарка не се е засегнала от заключението ми, че яденето на хляб пропит с пот от стъпалото й ще бъде по-скоро чест отколкото наказание. Изглежда обаче не беше така понеже тя отпи от бутилката и продължи да чете остатъка от клауза 5 - Наказания:

- „Минималното наказание за арогантност е 1 удар с пръчка или камшик.
-Минималното наказание за неумелост е 3 удара с пръчка или камшик.
-Минималното наказание за мързел е 5 удара с пръчка или камшик
-Минималното наказание за неподчинение е 12 удара с пръчка или камшик.”

И отново, нищо двусмислено. Всъщност, колкото по-напред отиваха, толкова по-впечатлен бях аз от изчистената логика на условията за служба. Лейди Марина изглежда се оказваше любезна и милостива млада господарка. Не я заслужавах!

След като смукна от бутилката сода, младата жена се оригна леко, подсуши устни и продължи:

- Клауза 6:
“Господарката не може да сбърка. В случай, че е замесена в нарушение на закона, стъпало-робът ще поеме присъдата и наказанието вместо нея.”

Това бе стандартна клауза от договорите за робство и не последва никакъв коментар от страна на Лейди Марина. Всички мъже-роби бяха буквално ‘момчета за камшик’ за техните господарки. Такъв е закона. Просто нещата стояха така.

Все пак мило то страна на Господарката Марина да напомни, че за мен тя е над закона.

- Клауза 7:
“Стъпало-робът ще стои на ръце и колене до краката на своята Господарка по всяко време и погледът му ще е насочен към стъпалата и/или обувките й, освен ако изрично не му е наредено нещо друго от Господарката.”

Това явно бе ключово положение, свързано с очакваното от стъпало-роба поведение и Господарката Марина искаше да отдели време да изясни точно какво означава това за мен:

- С това се казва, шибан робе, че ти трябва да се концентрираш върху стъпалата и обувките ми когато коленичиш в тях, така както си сега. Имам много ясни правила за това върху какво да се фокусират робите ми когато са долу в краката ми. Например, очаквам от теб да си фокусиран върху обувките или ботушите ми когато чорапите не се виждат. Да речем, че съм с боти до глезена. Бих очаквала да гледаш непрекъснато към тях и да изследваш всеки детайл от кожата им, има ли драскотини, или мръсотия и кал по подметките или по страните им. Може да съм ги обула с чорапи, което ти ще знаеш много добре, тъй като разбира се ще си ги обул на краката ми по-рано. Но ако не се виждат, ти не трябва да мислиш за тях. Концентрираш се само върху обувката. Ако обаче, да кажем горния край на чорапите едва се показва над ботите, ти се разрешава да вдигнеш глава леко така, че да гледаш тях. Може би ще виждаш ластика на чорапите ми. В такъв случай очаквам да обърнеш внимание на всяка гънка от тях, дали има някакъв фъндък или прашинка полепнала там, нишка някаква да стърчи и т.н. Също така ще изследваш най-детайлно кройката, плетката и всяко конче и бримка от тях.
По същия начин, ако нося маратонки и чорапи, както сега, ти ще се концентрираш върху маратонките докато чорапите са невидими за теб, освен ако не стане обратното – както сега понеже съм седнала. Златното правило е, че веднъж щом си хвърлил дори един поглед върху чорапите ми оставаш фокусиран върху тях и не мислиш за нищо друго. Това е така защото, те се намират по близо до божествените ми стъпала отколкото обувките ми, а ти като мой стъпало-роб имаш най-великата чест да ги виждаш.
Трябва да те предупредя, че имам много чорапи - повече от сто чифта и очаквам от теб да ги изследваш и да се запознаеш с всеки чифт и с всеки един отделен чорап поотделно! Утре ти ще подредиш всички мои чорапи на пода в спалнята ми в спретнати редици и след това ще целуваш всеки отделен от тях по 700 пъти в израз на уважение. Това прави общо сто и четиридесет целувки общо. Ще ти отнеме цял ден, но пък ще се научиш да се възхищаваш и да различаваш чорапите ми, без значение дали ги обувам или не.

- Понякога, разбира се, също обувам чорапогащници. Ще се научиш да боготвориш и тях. Ако съм с чорапогащи, било с панталон, било с пола, то можеш да гледаш и към тях, но погледът ти да не се вдига по високо от кокалчето на глезена ми. Не желая да се лигавиш докато ми зяпаш краката. Ти си мой стъпало-роб, а не мой крако-роб. Разбираш ли всичко това, шибан робе? Достатъчно ли съм ясна?

- Да, Господарке Марина. Бог да ви благослови, Господарке Марина.

Стъпало-робът наистина разбираше. Сега ние стигнахме до същността на нещата – до това какво харесва и не харесва моята нова господарка, нейните предпочитания, нейните приоритети. Всички те, естествено, сега трябваше да станат мои и единствени такива.

Тя явно беше момиче, което е фен на чорапите, харесваща ги. Ето защо трябваше незабавно да започна да се подчинявам на Господарката Марина и да търся начин да спечеля одобрението на нейните чорапи, чрез почтително и смирено вторачване в черните чорапки-глезенки с червени ивици на края, които понастоящем се показваха от маратонките. В това време лекцията продължи:

- Обожавам да нося чорапи и маратонки, затова често не ходя босокрака. Но ако това се случи, например през лятото, и съм със сандали на бос крак, ти трябва да гледаш в кожените им каишки. Като правило ти се разрешава да гледаш кожата на босите ми стъпала само когато те са буквално боси – с други думи без обувки сандали или други на тях. Ясна ли съм, шибан робе?

- Да, моля ви се, Господарке Марина. Щом това желаете, Господарке Марина.

Сега осъзнах, че гледането в чорапите на една млада жена докато тя говори не е толкова отегчително, както може да се помисли отначало. Щом фокусирах робското си внимание върху десния чорап скоро открих, че има толкова много за покорно изследване от страна на жалкия чорап-роб; посоката и вида на миниатюрните кончета изграждащи памучната тъкан, едва забележимото износване на едно от кончетата близо до горния край, различните малки гънки и дипли на чорапа, променящи вида и положението си докато стъпалата на господарката се мърдаха вътре в него (като например, когато навдига бутилката сода, десния крак за момент се вдига от земята на няколко сантиметра, карайки черното чорапче да се сбръчка около външната страна на глезена).

И после, тези приятни, червени ивици успоредни на горния ръб. Почти като предупредителни линии, подсещащи, че моят поглед не бива да се качва нагоре към нежната тъмна кожа на прасеца. Бариерата бе горния ръб на чорапа и точка!

Това щеше да е моят живот оттук нататък – втренчен в и боготворящ чорапите на една млада красива жена. Това едновременно беше унизително и въодушевяващо.

- Добре. Радвам се, че се разбираме, шибан робе. Сега пристъпваме към редовните ти ежедневни задължения:

- Клауза 8:
“Ежедневните задължения на стъпало-роба ще включват, но няма да се ограничават от това, следното:
1. почтително целуване стъпалата на Господарката когато тя поднесе крак за това. Господарката може да избере да не издаде гласна заповед към роба, но може да сигнализира желанието си за този акт на покорна почит дори чрез леко помръдване на крака си в посока стоящия ничком стъпало-роб.”
В повечето случаи няма да ти заповядвам на глас да целуваш стъпалата ми, шибан робе, но ти ще разбираш кога трябва да го правиш от позата ми, а може и просто да щраквам с пръсти.

Все още втренчен в десния чорап на Господарката Марина почти се надявах тя да щракне с пръсти сега. Установих, че повече от всичко копнея да целуна носовете на нейните черни маратонки с бели ленти отстрани, видимо доста поиздрани от носене. Но не би. Лейди Марина продължи да чете клауза 8 определяща новите ми ежедневни задължения:

2. измиване и/или изблизване на босите стъпала на Господарката му
3. силно и звучно мирисане стъпалата и/или обувките на Господарката (ботуши, чорапи и пр.)
4. обуване и събуване чорапи, обувки и пр. на Господарката
5. масаж на босите или с чорапи стъпала на господарката с ръце и/или уста
6. пълен педикюр (лакиране, изрязване, пилене на ноктите на краката; отстраняване твърдата кожа от ходилата и пр.)
7. пране на мръсните чорапи и/или чорапогащи на Господарката на ръка или с уста
8. лъскане мръсните обувки или ботуши на Господарката на ръка или с уста и език
9. спане до леглото Господарката от страната на стъпалата и, за да им създава топлина и комфорт през нощта чрез дъха си.”

Почувствах, че мога да подпиша всичко това. Господарката Марина в крайна сметка беше една привлекателна млада жена и да служа на прекрасните и стъпала, чорапи и обувки щеше да бъде за мен привилегия. Особено ми хареса точката за спането до леглото в краката й. Приятно ми ставаше да знам, че дори докато спя мога да й служа, макар и с робския си дъх.

- Въпроси, шибан робе?

- Не, благодаря Ви, Господарке Марина, щом така обичате Господарке Марина.

Сега чувствах, че се обръщам към нейния чорап, така фокусиран баях върху черната памучна материя, която покрива и предпазва безценното и стъпало. Всъщност дори завиждах на този чорап!

- Чудесно. Преминаваме нататък. Почти свършихме. Клауза 9:
“Поведението на стъпало-роба по всяко време ще бъде себе-отричащо и покорно. Стъпало-робът никога няма да показва каквото и да било задоволство, удовлетворение, радост или смях.”

Аз веднага осъзнах, че това ще бъда най-тежката за спазване клауза. Как да не получа малко радост от съществуването ми в краката на тази могъща и привлекателна млада жена? Все пак напълно осъзнавах причината за добавянето на този текст. Задоволство или радост изразени от един роб са напълно неподходящи. На роба се полага да съществува в тихо нищожество – не нацупен или кисел, но подтиснат и мизерен. Аз съм, все пак, изцяло зависим от милостта на друг и съм непрекъснато в служба. Както бе видно от предната клауза, дори докато спя моят дъх служи на стъпалата на почиващата ми господарка.

Не, не, клаузата си беше съвсем наред. Покорство и смирение или „себе-отричане” както официалния документ гласеше бяха единственото правилно поведение за мен като стъпало-роб. Щях да се старя в максимална степен да го изпълнявам.

- Клауза 10:
“Стъпало-робът ще се подчини на всеки друг ако му е наредено от неговата Господарка.”

Бях удивен, че адвокатите са счели за необходимо да сложат такава клауза в договора за робство.

Лейди Марина може би щеше да ми разясни защо:

- Ще бъдеш представен на моето семейство и приятели през следващите дни, шибан робе, и господ да ти е на помощ ако не покажеш на всеки от тях същия респект, който трябва да показваш и към мен. Аз няма да те карам да целуваш краката на приятелите ми мъже и на членовете на семейството ми, но ще стоиш на колене пред тях и ще се подчиняваш на всяка тяхна заповед.

Успокоих се. Не ми харесваше идеята да целувам краката на мъже, ама въобще. Изобщо нямаше място за сравнение с почитта към краката на красива млада жена. Само погледнете краката и! Дори обути в тези износени спортни обувки и поизносени памучни чорапи те изглеждаха фантастично – добре оформени, апетитни, меки и женствени. Капка съмнение няма, че стъпалата пред мен принадлежат на прекрасна италианска богиня. Аз наистина бях привилегирован да гледам към чорапа на моята млада богиня!

- Клауза 11:
“Стъпало-роб ще изпълнява всяко хрумване на неговата Господарка.

Да, да! Нататък!

- И последно, шибан робе, последната клауза 12:
“Думата на Господарката е закон и стъпало-робът ще се подчинява по всяко време на Господарката си най-смирено и покорно, както подхожда на един шибан стъпало-роб. Това ще продължи до времето, когато и ако Господарката реши да се освободи от неговата служба.”

- Ще ти обясня точно какво означава тази последна точка, шибан робе. Ако си добър и послушен стъпало-роб, може да преценя, че няма никаква причина да не останеш като такъв при мен за остатъка от живота ти. Ти си поне 10 години по-възрастен от мен, така че дори и като се превърнеш в старец аз пак ще съм относително млада. А дори когато съм омъжена, аз пак искам да имам персонален стъпало-роб да се грижи и да служи на стъпалата и обувките ми. Обаче, ако ме разочароваш по какъвто и да е начин, без да се колебая ще те изритам. Може да те върна на търга за роби и каквото и да е. Като те гледам може би това е последния ти шанс да избегнеш непосилния труд при някоя безмилостна робовладелка, която ще ти съдере кожата от камшици

Господарката Марина беше, от сърце си признавах, доста искрено и мило момиче, пожелало да вземе мен като персонален стъпало-роб вместо да го остави на милостта на други, доста по-безцеремонни с робите си. Щях да и свидетелствам респекта и благодарността ми, които заслужаваше до сетния си дъх.

Аз действително съзнавах истината на нейните думи и нейната щедрост. Сърцето ми заподскача лудешки, когато чух да ми се дава заповедта за която бленувах до болка:

- Можеш да целунеш стъпалата ми, шибан робе, по начин признаващ твоето покоряване пред мен и твоето желание да съществуваш при тези условия на служба.

С тези думи Господарката Марина пъхна дясната маратонка директно под моя робски нос. Аз незабавно доближих устни до горната част на протегната обувка силно, но почтително я целунах. Докато правех това, наблюдавах как черния и чорап се набръчква в резултат на възхитената и реакция от моя акт на подчинение.

Да, Господарката Марина имаше нов личен стъпало-роб, чиито условия за служба бяха може би едно от най-естествените неща на планетата.

Аз буквално с разплаках от облекчение докато целувах носа на мръсната и маратонка.

Край.