Как си направих роб

 (I made him a slave)

Горя от нетърпение да ви разкажа как направих един нормален мъж мой роб.

След втория ми брак, аз чувствах, че трябва да живея мой собствен живот, тъй като и двете ми връзки приключиха лошо. Бях добре осигурена, понеже и двамата ми съпрузи ми платиха солидни обезщетения. От втория брак получих къща, така че бях добре уредена за цял живот.

След около шест месеца сама, реших, че имам нужда от компания. Преоборудвах мазето си за жилищен апартамент, така че да имам още някакъв доход. Къщата ми е 280 квадратни метра на два етажа, мазето ми е с още 100 квадрата по-голямо. За мен има достатъчно място на двата ми етажа и повиках дърводелец да направи отделна врата за мазето, така че наемателят да има независим вход.

Имаше доста интерес и много хора се обадиха да питат. Аз обаче бях по-склонна да взема мъж в случай, че потрябва здрава ръка. След около седмица имах своя отговор. Той беше дребен, около 1,65 висок и изглеждаше срамежлив. Аз съм добре сложена жена на 38 с много атлетично тяло. Той изглеждаше с леко наднормено тегло и на около 45. също така гледаше в пода докато го разпитвах за работата му и за предишните квартири, в които е живял. Аз разбира се осъзнавах, че съм красива и използвах това доста добре за да то впечетля. Не ми отне много време да преценя, че той е безвреден като хамстер. Попитах за името му - Едуард. Представих се – Колийн, и казах, че получава квартирата. Той поиска да знае кога може да се нанесе и разбра, че още отсега. Аз протегнах ръка и усетих лекото му слабо ръкостискане - явно нямаше силни мускули. Забелязах също, че когато погледите ни се срещнаха, неговия веднга се заби в пода. Хареса ми факта, че той се стеснява то мен. Той каза, че ще приготви нещата си и ще се нанесе след два дни. Аз одобрих и той се обърна да си върви. След около пет метра той спря, обърна се към мен и каза:

- Благодаря ви, Мис Колийн, няма да ви създам никакви проблеми. Дори ако имате нужда от мен не се колебайте да ми кажете.

След което се обърна и си тръгна гледайки в земята. Аз се прибрах в къщи и си мислех за малкия мъж и неговото плахо поведение. Това беше необяснимо, но смятах че е безопасен. Аз прекарах следващите два дни как ще потръгнат нещата и също бях леко обезпокоена заради боязливото му поведение.

Два дни по-късно видях колата му да влиза на заден ход в алеята за паркиране и излязох да го поздравя. Тогава му дадох и ключовете от жилището. С него имаше няколко момчета, които той беше наел за да му помогнат. Те попитаха къде е вратата на апартамента и се захванаха да пренасят нещата на Едуард в мазето ми. Едуард седна и започна да наблюдава как те работеха. Аз пак забелязах, че очите му свенливо отбягват моите. Неговите помагачи разбира се, подхвърляха забележки какво жестоко гадже съм пр. Пренасянето им отне два часа, след което Едуард им плати и ги отпрати. Аз му дадох малко време да се установи и го поканих в къщи, при което той рече:

- Добре, ще дойда, Мис Колийн, надявам се да не ви обезпокоя, понежи мисля че много ще ми хареса тук. Благодаря ви още веднъж. Трябва да се захващам на работа сега, имам доста неща за вършене.

Изглеждаше посърнал, когато слезе надолу по стълбите и затвори вратата. Аз не можех да го оставя да се чувства неудобно и слязох долу за да го питам, дали би се присъединил към мен за вечеря, понеже исках да го поопозная. Той промърмори нещо и после каза:

- Ще бъде чест за мен да се присъединя към вас за вечеря, но ако искате аз да приготвя вечерята за да не ви притеснявам.

Това беше малко странно, но казах:
- Добре, Едуард, ще ми бъде приятно ако приготвиш вечерята. Ще ти разреша да готвиш в моята кухня. 5 часа добре ли е??

- Както желаете Мис Колийн, ще бъда в там в 5:00.

При това аз го оставих и се върнах у нас. Започваше да ми ходи по нервите с неговото боязливо „Мис Колийн”. Исках да видя докъде мога да го накарам да стигне с тази негова плахост. Малко преди пет часа аз се преоблякох и го зачаках в хола. Облякох приятна лятна рокля с бели чорапи и бели официални обувки с 7 сантиметрови токчета. Някак усещах, че той има фетиш към крака или обувки и исках да разбера точно. Точно в пет се почука. Едуард носеше огромен букет от рози и ме поздрави:

- Здравейте, Мис Колийн, надявам се да харесате цветята. Това е моята благодарност, че ми позволихте да вечерям с вас. Разбирам, че ми е оказана голяма чест.

През цялото време той гледаше в краката ми. Аз го поканих да влезе и го помолих да седне. Той седна на канапето скръсти ръце, внимавайки да не ме погледне в лицето. Аз го запитах защо е толкова срамежлив и му казах да се отпусне. Той каза, че винаги бил малко нервен, когато бил до някоя красива жена и това го размеква отвътре. Аз му казах, че е много сладък. Тогава го помолих да вдигне поглед и да ми каже какво мисли за роклята ми. Знаех, че го дразня и чувството беше страхотно. Той беше пластелин в ръцете ми. След като преминах през ада с бившия ми съпруг исках да да си го изкарам върху него.

Аз минах покрай него и го попитах дали харесва обувките ми. Той каза, че са страхотни:
- Ами, през ялото време изглежда гледаш към тях. Да не би да имаш нещо към обувките, Едуард?

Той се изпъна и аз забелязах, че се поти. Обзе ме мощно чувство и закопнях да тормозя Едуард. Затова повдигнах носа на обувката си така, че само токчето докосваше пода и я завъртях наляво надясно:

- Аз мисля, че краката ми са красиви. Те обичат да бъдат целувани и галени с език, Едуард. Какво мислиш?

Едуард скочи и изглеждаше като че иска да избяга от стаята, но се поколеба:

- Мисля, че имате прекрасни крака, Мис Колийн. Винаги съм обожавал женски крака и обувки. Искате ли да ги целуна, мис Колийн, защото аз наистина обожавам да го правая.

Докато сядах на дивана и кръстосвах крака, мога да кажа, че членът му беше твърд като скала:

- Ще ми хареса да ги целунеш, Едуард.

Аз заклатих горния крак излагайки на показ долната част на обувката и го помолих да целуне подметката. Мисля, че това възбуди мен повече от него. Той застана на колене, нежно пое петата ми в ръце и положи устните си върху подметката ме. Той целуна само веднъж после започна да прокарва езика си по цялата подметка, излизвайки я до блясък. Жестока усмивка пробяга по лицето ми. Леко бутнах лицето му и казах да намали малко. Той го направи, но продължи да смуче подметката ми. Аз притежавах тези обувки от доста време и съм сигурна, че бяха с доста мръсни подметки. Той обаче се държеше като, че ли бяха вкусни сладки. Аз започнах да му се присмивам:

- Имам много обувки, които можеш да изчистиш с език. Ти си толкова добро момче – да ми изчистиш обувките с език.

Потупах лицето му няколко пъти с крак и вдигнах носа на обувката, нареждайки му да засмуче тока. Той беше като гладно куче. Той започна да бърбори, че би лизал всичките ми обувки и дори би станал мой роб. Аз бутнах силно лицето му и той падна назад. Аз станах, поставих крак на гърдите му, обяснявайки му, че ще ми хареса той да ми е роб:

- И какво ще направиш за мен, робе? Не се нуждая от секс, но може да чистиш къщата ми, да переш, да чистиш колата ми, да миеш пода, да косиш ливадата и всичко, което не искам аз да върша. Ти ще вършиш всичко, което поискам.

Като казах това забих токчето в гърдите му и той издаде тих стон:

- Еми ако ми си прииска да наказвам, моя роб, ще ми разрешиш ли?

Той отново заяви, че мога да правя къквото си поискам „Мис Колийн”.

- Добре, можеш да започнеш като приготвиш вечеря за мен, робе, после ще измиеш подовете. Това ще бъде много забавно, нали?

Той каза, че се надява да си струва моето време. Аз прместих токчето си до бузата му и го спуснах острия му връх върху нея, завъртайки в двете посоки:

- Наричай ме, Богиньо, отсега нататък, робе. Ще очаквам от теб да вършиш усърдно цялата работа вместо мен. Ако не ми хуреса нещо ще ти изкарам душата от бой. Започвай!

При това забих острото си токче в лицето му и посочих към кухнята. Той тъкмо се гласеше да изтича, когато ми извиках:

- Пълзи!
- Да, Богиньо – каза той и запълзя къв кухнята.

Аз го последвах и седнах на масата да го наблюдавам. Почти бях готова да се подмокря от ново придобитата си власт. Докато готвеше, аз го извиках да се доближи към мен. Той закрачи и аз му казах да пълзи и добавих:

- Ти си мой роб. Онсега нататък ти винаги ще пълзиш. Прави ме щастлива да те гледам на пода. Довлечи се тук. Кракът ме сърби и искам да го почешеш.

Кръстосах крака и посочих с пръст да събуе обувката ми. Той изпълни това, а аз отметнах коса назад и наместих пръстите на крака си върху носа му:

- Разтрий стъпалото ми с лице, робе!

Той погледна към мен и започна да трие лицето си в табана на ходилото ми. През това време го попитах дали го боли, а той каза че иска само да ме направи щастлива. Аз вече се кикотех мръснишки и му обясних, че ще почуства болката, тъй като исках той да се бори за правото да ми служи. Не мога да ви опиша какво е чувството да разполагам с лицето му под краката си. Казах му:

- Ще ти взема каишка и белезници. Ще ми достави удоволствие да те видя окован. Възнамерявам да те използвам по начин, който повечето хора биха сметнали за брутален. Трябва да ми кажеш дали ще го понесеш, робе. Ще те наранявам. Възползвай се от възможността сега или се махай. Ако останеш обаче, ще притежавам тялото и ума ти напълно и ти няма да имаш никакви права. Оставаш или се махаш?

Кракът ми го бутна назад непърпеливо. Той се просна на пода, сложи устни на другата ми обувка и ме замоли да не го отпращам, а той щял да прави всичко, което кажа и ще работи усърдно. Аз не казах нищо, носе наведох, издърпах го за косата му, така че да виждам очите му и казах:

- Приготви се за ада, кучко – и се изплюх в лицето му.

Щранах с пръсти към кухнята и наредих да довърши приготвянето на вечерята. Той приготвяше пържоли с гарнитура ориз. Преди да свърши, аз се качих на горния етаж и взех най-износените маратонки, които имах. По тях имаше всякакви видове кал и трева, от ежедневното ми тичане в парка. Когато се върнах долу, забелязах, че той е сервирал две блюда на масата. Чувствайки се много палаво аз го изчаках почти да седне на масата и щракнах с пръсти, посочвайки пода до мен:

- Довлечи се тук и седни под масат, куче. Те не ядеш на масата заедно с Богинята. Ти ще ближеш маратонките ми докато се храня. Ако свършиш добра работа, ще можеш да вечеряш докато седиш в краката ми. Действай! Веднага, робе!

Почти припаднах от удоволствие докато наблюдавах как той запълзява под масата:

- Взимай маратонките и започвай да ги ближеш, курво!

Страхотна промяна за мен! Да имам роб, който лиже обувките ми докато аз седя и вечерям  с кеф. Въбуждаше ме да го разпитам какъв е вкусът им или пък харесва ли му аромата пр. Неговият отговор винаги беше един и същ:

- Аз съм в рая, Богиньо.

Тези слова бяха музика в ушите ми. Той се беше справил добре с приготвянето на вечерята и аз се чувствах като кралица докато похапвах вкусно. Много лесно го бях принудила да изчисти обувките ми с език и сега исках да видя докъде пога да стигна. Казах му, че искам от него да свърши някои домакински неща:

- Ако се справиш добре – му казах аз – ще ти разреша да смучеш босите ми стъпала. Пода на банята ми не е мит от известно време и ти трябва да го изчистиш, също и тоалетната чиния. Само че, бърсалката ми се счупи, така че ще трябва да изчистиш пода с език.

Аз гребнах една лъжица с ориз и я тръснах на пода:

- Стига си ми лигавил обувката. Изваждай си езика и почвай да лижеш ориза от пода. Искам да видя колко добре работиш – при това ритнах силно лицето отдолу и посочих към пода, щраквайки с пръсти.

Той изглежда беше доволен от насилие, коет оупражнявах върху него, тъй като забелязах членът му да образува голяма подутина на панталона му. Той изгълта ориза от пода и започна да ближе пода. Аз се наместих на стола и сложих крак на тила му натискайки го здраво надолу. Той започна да движи бедра като че ли чукаше въздуха и застена от удоволствие. Аз коментирах колко добър подоблизач е той и добавих:

- Това ще бъде ежеденвно твое задължение, робе. Ще лижеш пода на стаята всеки ден. Веднага щом свърша вечерята си ще оправиш банята по същия начин. А сега просто продължавай да целуваш пода докато приключа.

Никога досега не бях чавствала такава власт. Това беше най-еротичното усещане изпитвано от мен дотогава - да знам, че мога да го накарам да лиже подметката на обувката ми и да ближе пода, по който стъпвам. И то не да го карам, а само да заповядам да го направи. Разбрах, че той ще понесе и най-жестокото наказание от мен. Бях получила какви ли не гадости от мъжете в моя живот и разбрах, че той върху него ще излея целия си гняв. Фактът, че не изпитвах никакви чувства към него, го правеше дори още по-специален за мен.

След известно време приключих с вечерята и станах. Наредих му да се завърти по гръб. Щом го стори аз сложих крак върху лицето му и с въртеливо движение притиснах подметката си към носа му, навярно спелсквайки го. Наведох се и погледнах в очите му. При това ме разтърси искрен смях гледайки положението му под мен. След това се изправих и стъпих с цялата си тежест на лицето му докато прекрачвах през него. Преди да стъпя с другия крак на земята аз се уверих, че добре завъртам крака си стъпквайки лицето под него. Упътих се към дневната и заповядах на новия си роб да ме последва пълзейки:

- Дръж лицето си до пода и искам да е на тридесет сантиметра от обувките ми докато вървя към банята. Там ще започнеш да изпълняваш задачата си, робе! Трябва да си щастлив! Службата при мен ще бъде много трудна. Очаквам абсолютна прецизност и старание от моя роб през цялото време. Хайде!

Аз се обърнах и тръгнах към стълбите водейки го в Господарската ми спалня. С голямо удоволствие наблюдавах как ме следва, стараейки се усърдно да държи лицето си близо до петите ми. Стигнахме до банята аз му наредих да се представи пред мен. Той ме погледна неразбиращо. Обясних му, че това значи да застане на четири крака и да ме погледне с голяма усмивка на лицето. Веднага щом го направи аз се засилих и ву нададох мощен ритник право в устата. После го погледнах. Той не знаеше какво да прави и аз му посочих обувката си и му заповядах да благодари за ритника. Той извади езика си и започна да ближе раболепно светлата кожа на обувката ми. Аз вдигнах другия си крак и го сложих върху главата му, казвайки:

- Добро куче, винаги ще ми благодариш когато те ритам по този начин.

Обърнах се към банята и посочих пода:
- Робе, на работа! Аз ще бъда в моята стая и ще те наблюдавам от там. Искам да се уверш дали си го излизал целия. И опитай да излъскаш частта, която току що си излизал, като отъркаш бузата си по пода. Мисля, че ще е чудесно.

Завъртях се и се отдалечих. После ме осени чудесна идея. Обърнах се и му заявих, че не искам да гледам ерекицята му:

- Ти си възбуден, робе. Искам веднага това да изчезне, ВЕДНАГА!

Дадох му шанс, знаейки че няма шанс той да изпълни това.

- Обърни си задника към мен и го навири максимално нагоре! А и се разкрачи широко.

Той направи така, но аз се оплаках, че краката му не са достатъчно разтворени и ги разритах още настрани. Минах пред лицето му и го попитах още ли иска да страда за мен. Той закима с глава и потвърди, че бе направил всичко за да съм аз доволна. Аз се наведох, се изплюх в лицето му и с крак върху тила натиснах лицето му към пода.

- Ще се научиш, че не харесвам твоята възбуда. Сега ще ти покажа колко мразя това.

Минах отзаде и с силен смях му казах да се сети какво предстои да му се случи. Отстъпих назад и го изритах със всичка сила в топките. Той отскочи напред и падна по корем. Без да губя време му заповядах да се върне в същото положение. Той се държеше за топките и виеше от болка. "Твърде бавно", реших аз, тъй че се доближих до него и блъснах с крак главата му на пода. Повторих заповедта си. Този път той беше доста бърз и аз отново минах зад него:

- Разкрачи се, робе.

Той се разкрачи колкото можа повече и аз пак с всичка сила изритах топките му. Отново го изпратих на пода. Заповядах му веднага да се захваща с моя мръсен под.

- И побързай, робе, защото след два часа ще излизам. А, и се въздържай от надървяне, защото ще ритам топките ти докато експлодират.

Аз седнах на леглото гледайки как се захваща с унизителната задача. Цялата бях мокра от възбуда. Имах пълен контрол върху мой собствен роб. Ха ха ха ха ха.

Той беше очевидно много нетърпелив да изпълнява, затотав заблиза като за последно. Аз се излегнах назад, докато наблюдавах как се труди. В този момент почти неудържимо исках да направи нещо погрешно, така че да го смажа от бой за наказание. От друга страна беше приятно да зная, че той се бори за да заслужи правато да бъде мой роб.

След известно време стнах за да избера дрехите си за довечера. Повечето ми дрехи бяха строг професионален стил. Много поли, пуловери, панталони, и стилни сака. Също така имам около 60 чифта обувки и ботуши с всякакъв цвят и модел. Не беше в моя стил да нося обувки като на уличница и не възвамерявах това да се случи. Все пак, всички мои обувки бяха много елегантни и скъпи. Аз вдигнах чифт черни панталони с широки крачоли, кестенява копринена риза и черно сако. След това си избрах черни кадифени обувки с 6 сантиметров ток. Приготвих дрехите си на леглото, а обувките сложих на пода. Седнах пак и още към половин час наблюдавах прогреса на моя роб.

След още 15 минути той приключи. Общо той излиза пода в банята за около час. Когато свърши аз застанах до него за да гледам как ще се справи с тоалетната чиния. Казах му да вдигне пластмасовата седалка с нос и да лиже под ръбовете на чинията колкото може по-навътре. Дори натиснах с крак тила му и набутах лицето му във водата чак на дъното на чинията. Задържах така, докато не го чух да гърголи от давенето. Започнах да му се смея и наредих да излиже външната част на тоалетната ченея. Докато правеше това аз му нанесох няколко хубави ритника в топките, но доста по-леки от предишните. Така се забавлявах около половин час, след което му заповядах да слезе долу и да си измие зъбите, да се върне и да чака отвън пред вратата ми.

Щом той изпълзя навън, аз заключих след него и си взех душ. После се облякох и отворих, виждайки че се е върнал. Ннаредих му да се намести под тоалетната масичка и хвърлих обувките си отдолу. Докато се гримирах, го накарах да сложи една по една подметките на обувките върху лицето си, така че докато ги обувам да мога да го ползвам и натискайки да плъзна стъпалото си вътре. После го накарах да излиже подметките до блясък. Приключих с приготовленията и му заповядах да легне с лице нагоре пред огромното огледало. Там се качих отгоре му и се огледах. Изключителна гледка; аз стояща върху него, от която пак се възбудих. Оправих облеклото си и доближавайки лицето му го блъснах наистина силно веднъж.Той изпъшка тихо и аз стъпих с цяло тяро върху лицето му докато слизах от него:

- Възползвай се от привилегията да бъдеш под мен, робе. Иди и легни на автомобилната алея до колата ми и ме чакай. Главата ти да бъде там където ще стъпя за да се кача.

Подбутнах го леко с носа на обувката и със максимално темпо изпълзя от стаята. Аз се обадих на приятелката си Пам и я питах дали ще излезе с мен да пийнем по нещо. Тя прие. Казах и, че имам страхотни новини.  Тя беше най-добрата ми приятелка и аз исках, не, имах нужда да и разкажа за новия си роб.

Слязох по стълбите и отидох да колата отвън. За малко да падна от смях като видях колко глупаво изглежда така, чакащ ме да стъпя върху лицето му. Отидох до колата и я отключих, после стъпих с два крака върху гърдите му и отворих вратата. Усмихвайки се надолу аз стъпих с единия крак на лицето и качвайки си в колата завъртях крака си в него. Този път той изпусна звучен стон, а аз задържах крака си на място върху лицето му заповядвайки:

- Ще се ослушваш за колата кога се връщам – вдигнах крак и го прибрах вътре – и искам да изтичаш и да легнеш по същия начин. Не ме карай да чакам, робе.

Подритнах лицето и затворих вратата. Докато изкарвах колата от алеята видях как той запълзя кам мазето и си влезе вътре.

Докато пътувах все мислех как ще разкажа на Пам за моя роб. Това щеше да и дойде прекалено. Пристигнах в бара, където се бяхме уговорили да сесрещнем и влязох. Пам вече беше там и аз седнах до нея с огромна усмивка. Тя попита за какво става въпрос, та съм толкова щастлива. Разказах и за новия ми наемател, без да и казвам в какво го бях превърнала за нула време. Само и казах да дойде с мен у нас след като приключим с напитките. Изпихме по две питиета и аз исках да и покажа какво имам у дома. Бях страшно нетърпелива да разкажа насвета за новия си слуга. Когато излязохме от бара и аз я инструктирах:

- Когато мъжлето дойде и легне до вратата на колата ти, стъпи върху него и си избърши подметките една след друга и стъпи налицето му докато слизаш, понеже той е нищо повече от една изтривалка.

Тя ме погледна изненадано и аз допълних, че очаквам от него да изчиства с език обувките на всички, които влизат в къщата ми отсега нататък.

- Това трябва да го видя – отбеляза тя и се качихме в колите.

Когато стигнахме до нас, моят нов роб бързо изпълзя до колата ми и се изпъна къто струна на земята, на точното място. Аз сложих крака на гърдите му и станах. Затворих вратата на колата и стъпих върху лицето му, смазвайки носа под олбувката си. Усетих го като малка бучка под стъпалото. Разтърках напред назад и после блъснах лицето му:

- Иди да изближеш обувките на приятелката ми, робе.

Слязох от него с помощта на лицето му загледах как той допълзява до колата на Пам. Приятелката ми беше наистина заинтиргувана от идеята да го нарани, както ми беше казала. Той се излегна до колата и чинно и тя стъпи навън. Не само стъпи върху него, а стоейки точно до лицето му и затъпка със сила с черната си класическа обувка с 5 сантиметров ток отгоре му. Той започна да вика при всяка стъпкване. След малко тя закрачи към мен и аз видях гигантска усмивка да грее на лицето и. В това време Едуард се надигна и запълзя след нас докато стигнахме входната врата. Той се опита да легне пред прага и Пам го ритна в главата и каза, че не е заслужил правото да лиже подметките и. С това тя просто прекрачи лицето му и влезе. Аз обаче застанах на гърдите му и му позволих да ми изближе подметките. Прехвърляайки цялата си тежст на лицето му аз скочих два пъти трупешката преди да вляза. Просто ми харесваше усещането как носът му се сплесква от жестокия трамплинг.

Вече бяхме вътре когато Пам го накара да коленичи до кухненската маса. Тя му нареди да гледа в обувките и докато го наказва. Аз знаех, че тя не разполага с много време, но иска да се възползва от него преди да си тръгне. Тя ме помоли да издърпам ръцете му назад и да сложа крак в средата на гърба между плешките му, така че тя да може да рита право в лицето му. Изпълних молбата, а тя сложи подметка на лицето му и му заповяда да я целуне. Той изпълни заповедта и тя обърна с крак лицето му настрани така, че да и по-удобно. Аз почти подмокрих гащичките си, понеже действията и бях много властни.

Сега тя дръпна единия крак назад и нададе унищожителен ритник право в носа му. Без да спира тя продължи да рита лицето му с подметка, карайки га до пищи от болка. През цялото време Пам се смееше. Тя се завъртя гърбом към него и му каза да гледа нагоре. Вдгайки заднишком крак, стовари токчето си прав в средата на лицето на нещастния роб. Той издаде неописуем звук.

След още две токчета в лицето той падна по лице на пода, пищейки от болка. Пам се обърна с усмивка на лице и го накара да погледне нагоре към нея. Първоначално той отказа и тя стъпи на тила му. Повдигна се на същия крак и заби токчето на другия право в задната част на главата под нея. Докато правеше това тя му изнасяше лекция как неподчинението е безсмислена групост и няма да му помогне с нищо. Тя отстъпи от него и го зарита в главата опитвайки се да улучи лицето му. Той се гърчеше неистово, мислейки очевидно че с това ще избегне ударите. Въпреки това тя успя да улучи на два пъти много добре и той се сгърчи на пода, прикривайки се с ръце. Аз минах покрай него, застйнах до главата му и тикнах носа на обувката си под лицето му, заповядвайки му да я целуне. Той го стори и започна да ме умолява да спрем с ритниците. Аз му обясних, че това ще стане, само ако той отдаде себе си за наше удоволствие. Той зацелува раболепно обувката ми с голямо усилие явно искайки да ме удовлетвори.

Пам мина зад него и с крак раздалечи бедрата му. После стовари няколко ритника, улучвайки го право в топките. Щом той посегна с ръце да покрие слабините си, сваляйки ги от лицето, аз скочих отгоре му и с двата крака я приковавх странично към пода. Пам погледна раздразнена и видя изложеното за ритниците и лице. Приближи се и изрита силно три пъти, улучвайки носа и устните. Той вече кървеше доста лошо, тя само стовари обувката си приковавайки носа и устните към студения под. Робът се опита да изкрещи, но се чу само някакво мучене през смазаните му устни.

Тя затътъри крак напред и назад премазвайки устните му допълнително. През силен смях Пам ми подметна, че е време да тръгва. Докато стоях на главата му, а нейния крак на устата му, ме трегърна силно и ми благодари, че съм и дала прекрасна възможност да си изкара яда върху моя роб, и добави:

- Сега искам той да изближе подметките ми защото съм сигурна, че кръвта му се е смисила с мръсотията там.

При това тя седна на кухненската маса и кръстоса крака представяйки подметката на едната си обувка за езико-почистване.

Аз отстъпих от главата му и го подритнах в нейна посока:

- Иди и излижи подметките и ще бъдеш освободен за тази вечер, робе.

Той ни гледаше все едно сме луди, но аз виждах, че е яко възбуден. Той доближи лице към очакващата го подметка и започна да я лиже, докато Пам пускаше забележки от сорта на:
"как се чувстващ като лижеш подметката, която досега де нараняваше така силно?" или пък "обзалагам се че подметката ми има вкус на вкусен сладкиш за теб?" и други.

Устните и лицето му изглеждаха доста зле и на него му беше страшно трудно да лиже твърдите подметки на тази безмилостна дама. Но той се справи. От време на време тя потупваше леко лицето под крака и, карайки го да стене. След като остана доволна от неговите усилия, тя го събори на земята и го изрита силно в топките. Докато се отправяше към изхода ме попита дали бих могла да и го дам за един ден или седмица, а аз с радост и казах да. Тя изопна крак върху тока на обувката си и каза:

- Имам много обувки за лизане, а също искам да ми излиже тоалетната. Ще се видим Колийн, и приятна вечер, робе.

Тя се кискаше тихо докато си тръгваше. Затворих след нея и погледнах надолу към умоляващите очи на моя роб, само за да се изплюя в лицето му и да му заповядам да напусне помещението. Той се навдигна и се запъти към вратата. За мое удоволствие исках да видя дали все още е досатъчно раболепен. Заповядах му да сложи глава на пода обърната настрани само за да видя дали ще го направи. Направи го. Аз доближих и поставих обувката си с подметка върху устата му, заповядвайки му да я лиже. Докато го правеше аз се смеех с глас, и гледах как той смуче и гълта калта от подметката ми:

- Ти си добър роб, Едуард. Разкарай се оттук. Чакам те утре.

При това вдигнах крак и за последен път го стоварих върху лицето му. След товапосочих към вратата и той изпълзя навън.