Момчето на Клер

Дейв влезе в празната стая на един от многото блокове пръснати из лагера. Часът беше 17.30 и повечето хора се упътваха към домовете си. Фактът, че стаята която той и Клер използваха за ежедневните си срещи почти винаги беше празна, я правеше перфектно подходяща за техните занимания. Той прекрачи в стаята, сложи един от обърнатите столове, както правеше всеки ден, под масата в началото на стаята. После извади едно списание на масата зае позицията, в която трябваше да бъде всеки ден в 17.30, от миналото лято насам – на колене до гърба на стола.

След мълчаливо послушно чакане десетина минути Клер влезе. Тя беше гледка, струваща много – разкошно, фантастично уверено тяло – момичето, което всички момичета искаха да бъдат, а момчета искаха да бъдат с него. Или в случая на Дейв, момичето на което искаше да служи. Тя носеше тесни светло сини дънки, черна блуза и чифт скъпи очила – купени от Дейв – вдигнати на главата й, отразяващи прекрасната и кафява коса. Краката и бяха обута с черни кожени обувки тип Док Мартин. Обувките изглеждаха особено мръсни, гледка която не въодушевяваше особено Дейв. Навън валеше цял ден и студентското градче беше доста кално.

Тя пусна чантата си на пода, мина покрай Дейв и се тръсна на масата пред него, качвайки краката си върху облегалката на стола, който Дейв беше оставил там. Тя вдигна списанието, щракна с пръсти, посочи към нейните обувки и лениво запрелиства с пръст четивото.

Без да губи време Дейв се захвана за работа поглъщайки долната част на обувките на Клер с език. Той беше прав за състоянието на обувките, отблизо видя, че те са ужасно мръсни. Едновременно мокра и засъхнала кал беше залепнала здраво по подметките и между грайферите. Той лижеше необуздано и все пак колкото може по тихо, така че да не смущава Клер, която се беше зачела в някаква статия от списанието. Лъскането с език на Клерините обувки често отнемаше доста време, докато всяко малко петънце кал бъдеше отстранено старателно. Днес това щеше да бъде много работа. Той лижеше остатътците засъхнала кал по подметката и щом се размекнеше добре тя преминаваше в устата му. Кълните късчета по страните на подметката бяха по-лесни за поглъщане и той се зарадва на две туфи трева на нейната лява обувка. Това внесе приятна промяна във неприятния вкус на кал. Той гълташе тревичките и калта, а също и късче твърда като камък дъвка, която грижливо остстрани от дясната подметка.

Процесът на почистване на подметките на Клерините обувки беше изключителна награда за Дейв. Той почувства гордост, когато емблемите образуващи среданата част на подметките се показаха отново и мръсотията, която ги обвиваше беше на сигурно място в гърлото му, и нямаше никога повече да помрачава обувките на Клер. През цялото време Клер продължаваше да чете списанието си, тананикайки си нещо под нос, без да си дава труда веднъж да хвърли поглед надолу. Тя знаеше, че Дейв ще свърши добра работа, ако ли не то щеше да е за негова сметка. Тя го беше обучила добре.

Щом подметките бяха изцяло и скърцащо чисти покрити само със следи от слюнката на Дейв, той обърна глава и започна да лиже нежно горната част на нейните обувки. Започна от пръстите. Тук преобладаваше доста позасъхналата кал. Тя трябва да беше вървяла в доста кал тази сутрин та тя да беше толкова изсъхнала по обувките. Тази част Дейв доставяше най-голямо удоволствие – да гледа как Нейните обувки са възстановени в блестящото си състояние. Гледката как червената кожа възвръща правилния си вид винаги караше сърцето му да бие радостно. Какъв късметлия беше той, че му е дадена привилегията да бъде лизач на обувките на Клер. Той беше решен никога да не я подведе, въпреки че понякога се започваше да се чувства наистина гадно, заради калта и мръсотията, дето той лапаше и попадаше в стомаха му.

Работата изведнъж стана по-трудна понеже Клер започна да потропва с крака нагоре надолу в такт с тананикането и. Въпреки това той покорно продължи да ближе, без да попречи на свободното движение на нейните крака, докато се увери, че обувките бяха изблизани напълно и почтително. Част от удоволствието да лиже горната част на обувките на Клер беше гледката към края на чорапите й, които сега можеше спокойно да разглежда. Те бяха сиви, карирани и перфектни. Той усещаше и лекия аромат просмукващ се през обувките й. Той беше душил нейните прекрасни стъпала няколко пъти и великолепния аромат на потта от краката й го правеше дори още по-горд с работата, която вършеше служейки на тази богиня.

Щом горната част и страните бяха изцяло излизани до блясък, той облиза устни и изчисти нечистотията и калта, които бяха полепнали по устата му. Често лицето му беше покрито с кал след такива сесии, затова се стараеше да се почисти максимално добре.Споразумението между тях ги устройваше напълно. Тя получаваше изблизани до блясък обувки, заедно с възможността да властва напълно над друго човешко същество, смалявайки го до нищожен унизен обект. Той получаваше възможност да боготвори една истинска богиня, стояща толкова над него, че той дори не беше достатъчно висок за да говори с нея, но позволяваща му поне да бъде в нейно присъствие.

Той приключи работата си, като изсмука калта от връзките на обувките, внимавайки да не ги развърже. Тя го беше наказвала жестоко в случаите когато случайно развързваше обувките и, и той знаеше добре, че не трябва да го допуска в никакъв случай.Двете обувки вече светеха, от подметката до върха и Дейв се отпусна назад върху коленете се със сведена глава:

- Благодаря за оказаната чест, Господарке – каза той, с почтително сведена глава.

Клер довърши статията, която четеше, преди да остави списанието обратно на масата и се загледа в прясно лъснатите с език и блестящи обувки. Тя скочи от масата, потупа го по главата, вдигна чантата си и напусна без да каже нито дума. Той се почуства толкова горд, че почти заплака докато се надигаше от пода и изваждаше носна кърпа от джоба за да изчисти мръсотията от лицето си. Рядкост беше Клер да се държи така и да го потупва по главата като вярно куче. Той щеше да спи добре тази нощ и да бленува следващата им срещ на другия ден. Знаеше, че живоотът му на тази земя има смисъл, с ясна цел да служи на тази богиня.

Част 2

Дейв седна на пода на стаята си и отвори сака, който Клер ме беше връчила по-рано същия ден. Чантата съдържаше нейните софтболни обувки и чорапи. Тя играеше софтбол два пъти седмично и, благодарение на Дейв, тя притежаваше най-добре поддържаните обувки от всички момичета в отбора. Те просто блестяха винаги когато излизаше на терена.
Клер беше дала на Дейв сака по време на сесията им този следобяд. Той трябваше да изчисти обувките й, и да изсмуче потта от чорапите, преди внимателно да ги изпере и изсуши – готови за нейния следващ мач.

Когато бръкна в сака и пое едната обувка, той усети кал. Доста кал. Всъщност когато погледна по отблизо, двете обувки бяха целите покрити с кал. Бутоните на Клерините обувки имаха невероятния навик да разкъсват терена и очевидно закачаха големи буци земя и трева. Той взе парцал, който използваше в случаите когато дори не беше в състояние да поеме с уста мръсните буци по долната част на обувките. С парцала махна толкова от калта, колкото сметна за разумно преди да доближи подметката с отворена нетърпелива уста. Винаги се чувстваше гузен когато калта от подметките на Клер попадне на друго място освен в стомаха му. Той чувстваше това като част от правата, които имаше от позицията в която се намираше, и по колкото повече гълташе, толкова повече се чувстваше, че й служи.

Докато изваждаше езика и започна да лиже, и да отхапва, и да хруска, той се върна назад към момента, в който се озова на това правилно място. Дейв беше организирал парти в апартамента, в който живееше по онова време. Клер беше дошла с приятели и Дейв не можеше да повярва, че тя е там. Може бе това се дължеше на факта, че имаше много пиячка и храна и че Клер беше заинтригувана от един от неговите приятели, но въпреки това той беше благодарен за присъствието й. Вечерта се нижеше и постепенно се замъгляваше, докато Дейв мина покрай стълбите и видя до вратата на спалнята, в която Клер и неговият приятел бяха финиширали, чифт черни, блестящи, кожени мокасини, които тя беше изритала от краката си. Те изглаждаха изящни и така приканващи, че Дейв нямаше избор освен да влезе в банята с обувките в ръце.

Когато седна на пода видя, че обувките бяха доста мръсни. Имаше кал полепнала по подметките, и целите бяха в прах отгоре. Това просто не трябваше да е така. И така, за първи път в живота си, Дейв стори онова, което сега правеше ежедневно и изблиза обувките от носовете до петите. Когато свърши те изглеждаха не точно като нови, но със сигурност достатъчно чисти за да се почувства горд. Той държеше обувките до носа си и вдишваше опияняващата, отчетлива и изискана миризма от потта на кстъпалата й. Чувстваше се като в рая. когато свърши той зъпълзя към вратата, знаейки че тя е малко настрани, с блестящите обувки в ръце и тъкмо се канеше да ги остави на пода, когато вратата се отвори и Клер влезе:

- Какво по дяволите правиш с обувките ми, нещастник – презрително се обърна тя – какво си правил с тях. И защо са толкова чисти? Ти някакъв извратеняк ли си?

Дейв прошепна към Клер:
- Съжалявам, аз.... – погледна той ужасено, че го е хванала по този начин.

Той беше безмълвен. Тя помисли за миг, погледна нагоре с крива усмивка и отговори:
- Знам какво можем да направим по този въпрос.

Част 3

Дейв спря да мечтае за момент понеже усети доста голямо камъче залепнало в калта между грайферите, което той сдъвка и при гълтането му се задави. Той огледа подметките на обувките. Грайферите блестяха, като че бяха лъскани с дни. Обзе го чувство, че е постигнал нещо значително. Разбира се той знаеше, че Клер и хабер си няма за неговите усилия. За нея това значеше, че обувките и винаги бяха излъскани, и че тя не трябва да го прави сама! Естествено тя приемаше със задоволство факта, че разполага с собствен роб, който счита себе си по несъществен от калта и мръсотията в, която стъпавше.

След като премина към горната част на нейната лява обувка, и любещо я заблиза там където лягаше свода на стъпалото, Дейв се върна мислено към нощта на тяхното запознанство, когато установиха истинските си позиции...

Дейв падна на колене пред Клер, молейки я да не казва на никого какво се е случило. Тя помоли Дейв да сложи обувките обратно на краката й, и каза:

- Мисля, че можем да стигнем до споразумение.

Дейв стори каквото му беше казано, изплашен, но невероятно възбуден.
Клер му каза да отиде в свободната спалня до тази, в която беше с неговия приятел, да легне на пода и да я чака.

- Но ... – изплака Дейв.
- Направи го - каза Клер – или ще разкажа на целия купон по какво си падаш.

Той отстъпи, допълзя до резервната спалня и легна на пода, леко изпотен, но в нетърпеливо очакване. Клер се върна в стаята, където беше с другия мъж, само за да изхвръкне бързо оттам. Дейв чу как вратата хлопна.

Около пет минути по-късно вратата на спалнята, където лежеше Дейв се отвори. Той не смееше да мръдне и гледаше право нагоре, докато слушаше стъпките на Клер да се приближават към него. Той беше доста изненадан, когато тя стъпи твърдо върху гърдите му – първо с единия крак, после и с другия. Той гледаше нагоре и видя как тя се втренчи надолу към него, усмихвайки се до уши.:

- Сега Дейв – изчурулика тя – аз мисля, че ти си падаш по почистване на дамски обувки. Виждала съм те много пъти да зяпаш продължително към моите крака и обувки, а също и тези на другите момичета в класа. Също така смятам, че си доста добър в чистенето на обувки. Все пак си свършил добра работа с тези...

Тя вдигна кожения си мокасин и го задържа над устата му. Той видя много кал по подметките и страните, като че ли тя умишлено си е влачила краката в мръсотията, така че имаше и по горната страна на обувката.

- Опала, ти беше свършил добра работа, Дейв, но аз трябваше да отскоча отвън да огледам какво става.

Дейв не можеше да повярва на естественото желание на това момиче и нейното невероятно доминантно поведение. Тя преднамерено беше изкаляла обувките си заради удоволствието да гледа как Дейв ги лиже с език до блясък. И точно това той щеше да стори:

- Извади си езика, Дейв – настоя тя меко, но решително.

И с единия крак върху гърдите му, тя спусна другата си обувка надолу, докато подметката не срещна очакващия език на Дейв. Той жадно лапаше и лапаше каквото изпадаше от подметката, отстранявайки влажната кал образувала плътен слой, по нейните черни, равни обувки. Клер се усмихваше, докато езикът му почистваше калта:

- Знааеш ли, винаги съм те смятала за нещастен лайнар, и ти наистина си, но мисля че аз и ти ще се възползваме добре от сега нататък, Дейв...

Част 4

Дейв се усмихваше докато мислеше за онази вечер и за първия път, когато неговия език усети подметките на Клерините блестящи черни мокасини. Сгряваше го мисълта за безбройните пъти, когато тя напускаше техните срещи изглеждайки не само ослепително, но и с блестящи обувки – прясно изблизани. Той се надяваше, че когато тя стъпва с излизаните си до блясък обувки, това и дава крила. Надяваше се, че тя чувства, че обувките са символ на нейното превъзходство и чувства колко специална е тя в действителност. Все пак не всеки има личен лизач на обувки.

Докато продължаваше да почиства футболните и обувки, обръщайки специално внимание на връзките им – доста трудно се почистваха остатъците от трева, той си спомни тяхната първа сесия, след разобличаването му като човек достоен само да лиже обувки!

Тя му беше определила среща на хиподрума в другия край на града, на следващия ден точно в 16,00. тогава тя щеше да е приключила следобедната си езда и имаше някаква идея как той може да и бъде от полза.

Той отиде пеш до хиподрума и зачака до ограденото място, вътре в което яздеше Клер. Той беше там в 15.50 и се зарадва да я види да пристига на минутата подскачайки на гърба на коня, ослепителна в ездаческите си бричове, синя блуза и черни ездачески ботуши. Въпреки това той забеляза, че черните и кожени ботуши са покрити с кал и веднага се досети какво ще последва:

- А, лизачо на обувки – извика тя към него докато доближаваше мястото, където стоеше той - На ръце и колене, трябва ми стъпало.

Той незабавно се хвърли на ръце и колене, се намести до нейния кон, така че тя да скочи от седлото, ползвайки гърба му като степенка. Ботушът и захапа гърба му доста остро и той усети как острието на шпората и разкъса ризата и се впи леко в кожата му. При вида на това тя се изхили:

- Опа – изкиска се тя и продължи действията си с другия крак, също толкова силно.

Той почти се разтърси от болката, но не можеше да понесе мисълта да смути по какъвто и да е начин слизането и от коня. В края на краищата той беше там само за да я улеснява. Стъпвайки на земята, тя завърза коня за оградата и се упъти към една пейка отстрани на конюшнята, където се разположи удобно. Дейв я последва, докато тя кръстоса крака и посочи върха на десния ботуш с камшика, и падна на колене:

- Изближи ми ботуша, нещастник- измърка тя.

Моментално Дейв доближи лицето си до десния и ботуш го пое нежно в ръцете си. Ботушът беше мръсен, целия покрит с тежка лепкава кал. Беше валяло цял ден и Клер очевино беше вървяла в калта преди ездата. Той излиза горната част на ботушите, плъзвайки езика си към жлеба, където кожата се среща с подметката, събирайки кал, камъчета и трева по пътя си. Както му е редът, той вдигаше езика си отвреме на време и преглъщаше натрупаната мръсотия. Дейв лижеше и лижеше, докато ботушите станаха като огледало:

- Харесва ли ти закуската, ботуш-лизачо? попита тя.
- Да, Господарке Клер отвърна той.

Тя грееше от възторг. Да има някой да и изближе ботушите след езда я караше да се чувства пълна с мощ и енергия. Това я караше да се чувства истинска богиня и не можеше да повярва, че не имала шанс да усети това чувство преди:

- Излижи подметките сега - каза тя.

Той незабавно извъртя врата си, така че главата му дойде под подметките на ботуша, внимавайки да не разклати крака и докато изпълняваше унизителната заповед.Подметката на нейния ботуш беше натъпкана с кал; там имаше залепнали листа, парченца клонки и съдейки по миризмата, която сега удряше ноздрите му, размазани конски лайна. Този факт не го въодушевяваше особено. Кал е едно нещо, но чак конски лайна! Въпреки това той изпълняваше както му беше наредено и облизваше гнусната консистенция набита здраво по подметката на Клериния ботуш. Очите и светеха докато го питаше:

- Какви са на вкус тези лайната, нещастник?

Догади му се докато дъвчеше тлъстата гнус, но все пак успя да отговори:
- Щом идва от вашите ботуши е като храна на боговете, Господарке.

Тя избухна в смях, потупвайки го по главата с кожения камшик:
- Ти си нищожество, ботуш-лизачо, но ми харесваш. Изгълтай всичко!

Това и направи. И когато отстрани и излапа цялата мръсотия от първия и ботуш, повтори действието с другия, със същия респект и гордост. Клер усещаше живота хубав. За Дейв, животът имаше вкус на мръсотия, сладка, сочна мръсотия и той знаеше, че това е мястото където принадлежи.

Част 5

Дейв приключи с излизването на горната част на футболните обувки на Клер. Той се усмихна на себе си и това го накара да се закашля и се задави, тъй като буца кал заседна на гърлото му. Той стегна и преглъщайки си помисли каква чест е да гълта това. За него, калта от обувките на Клер наистина беше ястие от най-изтънчен ресторант. Лижейки и ядейки калта от Клерините спортни обувки, ботуши за езда, обувките док мартин, официалните и обувки, ботуши или мокасини за него беше като ястие приготвено от най-добрите готвачи на света. Дълбоко в себе си знаеше, че това звучеше нелепо, та това бе само кал, но тя беше специална кал, кал която по някакъв начин беше влязла в контакт с Клер, докато тя е вършила ежедневните работи. Кал, която сама по себе си беше удостоена и заслужава уважение.

Той продължи да мисли за първата истинска сесия между тях двамата. Човече, ботушите за езда на Клер изглеждаха по-добре от нови, когато тя го остави в конюшнята. Те блестяха от неговата слюнка. Въпреки, че му се гадеше, когато тя го сграбчи за косата, и се изплю в лицето му, той почувства, че му се оказва чест да бъде в толкова близък контакт, макар и така унизителен. Беше толкова мило, когато тя каза:

- Ето, малко плюнка ще ти помогне да изчистиш отвратителното си лице, ботуш-лизачо.

Тя беше толкова мила – лицето му беше покрито с кал! То изглеждаше далеч по-мръсно от нейните ботуши. На тръгване тя каза:
- Учебна стая 53, понеделник в 17.30.

Той знаеше, че животът му се обръща с главата надолу и сега може наистина да започне да живее, защото сега имаше причина за това.

Той остави невероятно чистите футболни обувки обратно н сака на Клер, оставяйки по една покорна целувка на носовете на всяка и потъна в кухнята за да изпие жадно огромна чаша вода. Направи продължителна гаргара, изми устата си внимателно и изми лицето си със сапун и топла вода. След това се върна обратно към пода, за любимата част от неговите задължения. Той вдигна един от нейните чорапи, задържа го пред носа си и вдиша дълбоко. Този чорап наистина смърдеше – на пот, на кал и на трева, но смърдеше сладко. Бърз като светкавица той го пусна в устата си и започна да смуче. Вкусът му беше небесен. Мачът трябва да е бил наистина тежък, помисли той, тъй като чорапът беше потен повече от обикновеното. Той смучеше енергично, лижейки всяка част, по която имаше кал или остатъци от трева, или пък просто където заради потта на крака, кожата от обувката се беше отбелязала.

Още веднъж той помисли какъв късметлия е той. Искаше му се да напише в СV-то си - "Обувко-лизач и чорапо-смукач на могъщата Клер". Той беше поразен от шанса, който му даде тази възможност в живота и никога да не оспорва нещо, което тя беше поискала от него. Тя го беше накарала да върши някои наистина унизителни неща при техните отношение на Господарка и обувко-лизач, но той никога не оспорваше и нямаше да го направи, никога.

Докато смучеше втория чорап, като че беше всичко на света за него, наслаждавайки се на аромата от потта на крака и, който попиваше дълбоко в гърлото му, се почука на вратата. Силно арогантно почукване. Почукване, което означаваше работа. Той се зачуди дали следващият им сеанс не е подранил, докато ставаше да отвори...

Част 6

Докато Дейв отиваше към вратата той бутна сака с обувките и чорапите под леглото. Не му се щеше някой от неговите приятели да попита какво прави той с чифт момичешки спортни обувки на пода. Въпреки, че той нямаше много останали приятели. Клер го беше накарала да скъса контактите си с почти всички от тях. Най-вече така тя ставаше постоянен фокус на неговото внимание, но също и за нейно собствено забавление. Тя се смееше от сърце, когато видя Дейв да бъде пребиван от бой от неговия най-добър приятел, след като Дейв публикува унизителни бележки за майка му в студентския бюлетин. Ами тогава когато негови приятели изпотрошиха колата му, след като тя го беше накарала да надраска цялата им кола – това още я караше да се киска понякога.

Той отвори вратата и отстъпи назад. Наистина беше Клер, но зад нея стоеше нейната приятелка Ким с многозначителна и жестока усмивка на лицето и. Ким беше блондинка с късо подстригана коса и фигура, за каквато повечето жени биха продали душата си.
Клер влезе в стаята последвана от Ким и остави вратата да се тръшне зад тях. Това беше нещо ново за него. При нормални обстоятелства той щеше да се хвърли на колене и да започне да ближе обувките на Клер, но тя не беше водила никоя от приятелките си досега.
Но когато тя щракна с пръсти "Действай" и посочи кафявите си равни кафяви обувки с връзки, той не се поколеба. Той се спусна на колене, при което Ким изскимтя от възторг, и както много пъти преди допря езика си до кожата. Или по-скоро към калта. Това беше, както Клер му обясняваше многократно, един голям лагер, с много възможности човек да си изцапа обувките. той беше убеден в това.

Той изблиза горната част на нейните обувки, внимателно отстранявайки всяка следа от мръсотия и тревички, после се извъртя и легна с лице нагоре:

- Това ще ти хареса – каза Клер на Ким, чиито очи сега блестяха от садистично удоволствие – лъскане на подметката, лайняна главо.

При тази заповед тя вдигна обувката си над лицето му и той покорно прокара език по покритата с мръсотия подметка. Първо надясно, после наляво, като прецизна машина за почистване на подметки. Когато приключи лизането на обувките и, за голямо удоволствие на Ким, Клер посочи към нейните ботуши и каза:

- Ще бъде добре да окажеш същото уважение към тези ботуши както към моите иначе ще си платиш.
- Да, Господарке – той запълзя раболепно към черните кожени боти до над глезена на Ким.

Те бяха толкова прекрасни колкото и тя самата – лачени, с 10 сантиметров ток и обилно покритие от мръсотия, отстраняването на която беше сега неговата задача. Той изблиза горната част, докато Ким се смееше над него. Това обслужване за нея беше много забавно. Тя скоро беше скъсала с приятеля и, и Клер, като добра приятелка искаше да я накара отново да се чувства добре. Какъв по-добър начин, си мислеше Клер, от това един мъж – интелигентен и добре изглеждащ мъж – да лиже нечистотията от обувките ти.

Близ, близ, близ. Това бяха действията, които Дейв повтаряше. Близване и вдигане. Отстраняване на калта от горната част, подметките, отстрани, и от дебелите токове. Той жадно поглъщаше цялата кал и с това попиваше цялото разочарование на Ким. Тя замърка като котка, наслаждавайки се на този мъж, принизил себе си пред нея:

- Забавляваш ли се, Ким? запита Клер.
- О да, мила, това е готина работа. Какъв нещастник. Как е на вкус моята кал, лайняна главо?

Дейв глътна една голяма буца кал, дето току що беше излизал от тока на ботата и, и отговои:

- Възхитителен, Господарке Ким. Благодаря ви от все сърце, че ми позволихте да ви улесня с това. Ботите ви са прекрасни.

Ким наистина можеше да се възползва. Тя мислеше какво щеше да бъде да притежава нейн собствен роб, който да поема нейния гняв, да и угажда на прищевките, да ближе ботушите и, а също и да излизва пода, след нейните стъпки. Тя се усмихна самодоволно, докато Дейв приключи с ботушките и. Тя се замисли как да получи възможност да опита още от това.

Част 7

Дейв излиза ботушите на Ким до съвършенство и сега те грееха като нови. Това го накара да се чувства горд, че е извършил нещо толкова прекрасно. Да добави нещо за подобряването на и без това прекрасния външен вид на Ким като лъсне ботушите и колкото може повече, беше висша чест за него. Ким го почувства докато той гледаше нагоре към нея с поглед на робска вярност в очите му:

- Виж, колко е горд, че че трябваше да ти лиже ботушите, Ким – подкачи я Клер – Не е ли това чудно усещане?
- О да – отговори Ким и се наведе леко за да инспектира ботите си, въртейки ги върху тока им – свършил е добра работа. Добре си го обучила. Бих искала да имам собствен обувко-лизач.

- Знаеш ли какво - каза Клер – аз съм ваканция другата седмица, защо не го заемеш? Той ще те чака всеки ден в 17,30 за да излизва до чисто обувките, с които си. Това е чудесен начин да разпуснеш след лекциите.

Ким изглеждаше развълнувана:
- Ти си невероятна, Клер, това ще бъде истинско отношение, какъв чудесен начин да прекарам седмицата.
- Няма проблеми – намигна Клер. Ти можеш да го използваш и през уикенда, ако искаш. Ще ходиш ли да яздиш? Едно от любимите му неща е да лъсне с език ботуши за езда. И да знаеш има доста да лиже когато яздя.

- Мисля, че ще мога да намеря някакво полезно занимание за него, разбира се. Ела в моята стая B37 в 11 сутринта в събота. Ще яздя следобеда, но просто ще ми хареса да изчистиш някои неща за мен преди да тръгнем.

Тя сложи ботуш на челото му и го притисна към пода:
- Това ти звучи добре, нали, лизачо?
-Ще бъде привилегия, Господарке Ким – каза той.

Думата „привилегия” прозвуча забавно докато Ким стъпваше с цялата си тежест, след одобрително кимане от страна на Клер, върху лицет отдолу. Тя дори леко подскочи, харесвайки усещането, че има мъжко лице служещо за нейн килим.

Докато запалваше цигара на Ким и дойде една идея. Тя отстъпи от лицето на Дейв, запали цигарата си и я приближи към тока на левия си ботуш. Задържа я там известно време докато тока на ботуша не се нагорещи. Дейв не беше сигурен дали му харесва нейния замисъл. Тя отново стъпи на лицето на Дейв, този път първо тока, плътно на челото му. Топлината от ботуша нахлу в главата му и беше изключително неприятна. Тя започна да върти притиснатия си ток, държейки се за Клер, която се смееше истерично. Дейв гримасничеше от дискомфорт, но знаеше че е по-добре да не издава звук. Мъчителката отстъпи и разгледа резултата от работата си. Челото на Дейв имаше голям отпечатък на изгорено с формата на тока и, знак на това, какъв беше той – обувко-лизач и изтривалка. С други думи някой, чието съществуване струва по-малко от това на тока на ботушите на една прекрасна богиня. През смях Клер каза:

- Ау, Ким, ти си наистина страшна. Обичам това.

Тя вдигна плоската си обувка и изтри с подметка изгореното чело, преди да изрита силно бузата на Дейв. След това момичетата се приготвиха да си тръгват, очевидно доволни от станалото:

- Чакам те в събота, обувко-лизачо – каза Ким – езикът ти да е хубав и чист, че ще има доста работа за него.

Те се разсмяха и изоставиха Дейв там на пода, с изгорено от ботуш лице и стомах пълен с кал от подметки. Дейв беше невероятно щастлив

Част 8

Дойде събота и Дейв пристигна в стаята на Ким на време, както му беше казано, жаден да служи. Той леко почука на вратата и Ким отвори със сладка, садистична усмивчица. След като вратата се затвори някак естествено тя му разпореди да се разположи на пода. Той се просна веднага, и почти едновременно с щракването на пръстите и целуна обутите и с чорапи крака. Чорапите бяха черни и леко потни. Дейв отбеляза, че тя вероятно е тичала цяла сутрин. Той леко вдъхна аромата докато целуваше краката на извисяващата се над него девойка. Оо, мирише чудесно, помисли си Дейв, ароматът на живота:

- Така – каза Ким докато сядаше на леглото в малката лагерна стая – излизам до един магазин в града да купя нещо. Ще се върна след около час.

Тя изглеждаше невероятно докато даваше заповедите си. Тя беше облечена в светло бежова блуза и чифт меки ленени къси панталонки. Измъкна чифт маратонки адидас и се изправи.
 
- През това време ще се занимаваш с колекцията ми от обувки и ботуши. – каза тя отваряйки вградение в стената гардероб. Искам всяка обувка тук излизана до чисто и подредени за да ги проверя като се върна. Това ясно ли е?

- Да, Господарке Ким, разбира се – отговори Дейв, нетърпелив да се заеме със задачата, която му предстоеше.
- Добре – отвърна Ким, извади дъвката от устата си и я залепи в косата на Дейв.

Тя хареса как изглежда главата му - изплютата и дъвка залепнала в косата му като някакъв боклук и белега в средата на челото му от миналата седмица, направен от тока ботуша и. Тя се усмихна вътрешно като си представи кок той ще обясни това ако го попитат. Също така си помисли, че твърде невероятно е това да остане единствения белег, който Дейв ще има до края на времето прекарано заедно с нея. С тоази мисъл тя скочи и се упъти към вратата.

Дейв запълзя на колене към шкафчето с обувки и погледна вътре. Трябва да имаше към двайсетина чифта там, в различни степени на чистота. Работата беше доста, а времето малко, така че без забавяне той вдигна чифт черни, кожени обувки с висок ток и заблиза жадно.

Той лижеше бързо, но внимателно. Тези обувки бяха малко прашни, но освен няколко петънца засъхнала кал по токчето бяха сравнително лесни за почистване. Очарователни обувки – страшно елегантни и ухаеха прекрасно – какквато беше и самата тя.
Приключил с първия чифт, той насочи вниманието си към чифт черни кожени обувки с връзки. Те миришеха ужасно и изглеждаха, като че ли бяха използвани от години. Те изискваха повече внимание, понеже равните подметки имаха страшно преплетена шарка на грайферите, които бяха запълнени със значително количество кал, а калта беше позасъхнала. Той ближеше каналите със сила, за да размекне и извади калта измежду грайферите я гълташе със благоговение. На подметката под петата имаше голяма кръгла вдлъбнатина с размерите на голяма монета. Той измъкна калта и оттам с език и също я глътна.
Още и още Дейв лижеше. Догади му се докато обработваше с език чифт черни лачени платформи. Той беше убеден, че има засъхнало кучешко лайно по подметките, но се опита да не размишлява много. И действително когато погледна към излизаните подметки още веднъж почувства безмерна гордост...

Част 9

Дейв лижеше, внимателно отстранявайки всяка мръсотия, трева, малки камъчета и бог знае още какво от ботушите и обувките на Ким. Тя щеше да се забавлява много да го гледа как Дейв, застанал на колене, държи нежно в ръце нейните планинарски обувки и лиже калта измежду грайферите. Езикът започна да го боли доста силно след всичките тези обувки, особено когато чистеше кал от острите ръбове на подметките. Тези последните бяха здрави чепици и бяха съответно доста мръсни, понеже Ким обичаше да ходи из природата. Все пак той успя да ги възстанови в максимално чисто и лъскаво състояние, доколкото можеше, и дори с деликатно изсмукани връзки.

Дейв погледна надолу към обувките пред него. Той се изпитваше страхотно удоволствие да служи на Господарката Ким по този начин, но се чувстваше много изморен, да не говорим – и доста зле. Отпечатъкът от горещия ботуш, който Ким беше оставила там по-рано, пареше на челото му. Той изблиза два чифта маратонки – единия, елегантен модел за ежедневно ползване, другия – спортни тенис обувки. Тези бяха нещо като награда за Дейв, понеже бяха наистина смрадливи. В добрия смисъл, разбира се. Ароматът на нейната пот смесена с миризмата на износената материя от стелките създаваше една остра, но все пак силно задоволяваща смесица. Маратонките бяха покрити с късчета трева и това изискваше внимателна работа с предните зъби за да може да ги отстрани. Той много внимаваше да не повреди обувките по никакъв начин. Това щеше да бъде срамно и крайно неприемливо.
Спомняше си един път, когато беше надраскал чифт от Клерините док Мартин, докато изчистваше парченце кал от нос на обувката. И си плати за това. Клер му изгори няколко пъти езика с цигара. Агонията беше невероятна, което, разбира се, и беше много забавно. А това, което беше най-забавно на Клер, че той изпитва болка при всяко близване на обувките и след това. Тя обичаше да носи обувки и ботуши с дебели масивни подметки, и харесваше да как му се усилва болката, когато отстраняваше с език тлъсто парче мръсотия или остро листо трева от подметките и. За Дейв болката не беше въобще приятна, но имаше абсолютно чувство на задоволство, че неговото страдание забавлява Клер. Това значеше, че тя го забелязва, въпреки цялата болка и деградация, която тя му причиняваше.

Той изчисти перфектно маратонките и ги сложи на пода. Докато ги изблизваше, Дейв беше подредил обувките на Ким по вид: на една редица маратонки, на една редица ботуши и на друга – обувки.почти всички бяха от черна кожа – той рееше поглед из редовете обувки и ботуши пред себе си и вдигна последния непочистен чифт.

Той вдигна черните платформи с катарами по тях, целуна носовете на всяка, обърна ги с подметките към лицето си заблиза едната. Когато езикът му докосна подметката, той чу шум от вкарването на ключ във бравата на входната вратата. Ким влезе с пазарски плик в ръка, прекрасна както винаги. Тя не беше възхитена, че той я гледа докато влиза и особено от факта, че не беше изпълнил нареждането и докрай:

- Какво по дяволите зяпаш бе, ебалник – възкликна тя – не си приключил работа? Имаш ли извинение?

Тя изглеждаше ядосана, но той усещаше, че вътрешно тя се кикоти и се забавлява от сцената:

- Съжалявам, Господарке Ким, остана ми само един чифт, аз-а-а-а – не можа да продължи той, понеже устата му беше затворена от маратонка в лицето.

Тя вложи сила в ритника и той залитна, изпускайки обувката, която лижеше. Това разяри Ким още повече. Тя бръкна в плика и извади ездаческия бич, който беше току-що купила:

- Разпери си ръцете! – заповяда тя.

Той се разположи с лице към нея, разпервайки хоризонтално настрани ръце.
Ще те науча да си вършиш работата както трябва. – извика тя, вдигна бича и го спусна през ръцете и дланите му.

Ким беше доста жилава. Тя играеше много тенис и яздеше доста, така че имаше силни ръце, способни да размахват камшика с бързина каквато Дейв не беше и виждал. Тя продължаваше да шиба и по едно време той отдръпна ръка. Кофти идея. Това беше повод да спусне бича през лицето му:

- Лице или ръце, лайно?

Ръцете незабавно се вдигнаха, тъй като носа и устата на Дейв пареха жестоко. Ким продължи да бичува още няколко минути, напълно впускайки се в новия си начин на живот. Лицето на Дейв се изкриви от болка, но нито веднъж не изкрещя, нито пък си отдръпна ръцете. Тя започна да се уморява и се поуспокои, и захвърли бича на пода. Ръцете на Дейв бяха на червени ивици, кървящи на места. Ким извади някакъв парцал от гардероба си и му го хвърли:
- Ето, изчисти се – заповяда тя.

Тя дори не счете за нужно да изтъкне, че ще бъде глупаво от негова страна ако по пода капне кръв. Дейв избърса ръцете си, при значителна болка, но щастлив че има взаимодействие с тази Богиня, макар и по такъв неудобен начин. Ким прекрачи редиците обувки и ботуши и се настани на канапето.